Рикса от Силезия

Рикса от Силезия (известна още с имената Ришка, Рихеза, Рихенза и Рикилда, на полски: Ryksa Polska or Śląska; на испански: Riquilda de Polonia) е полска княгиня от династията на Пястите, която чрез трите си брака става последователно кралица на Кастилия и Леон (1151 – 1157), графиня на Прованс и графиня на Еверщайн.

Рикса
кралица на Кастилия и Леон
графиня на Прованс
графиня на Еферщайн
Лични данни
Родена
Починала
16 юни 1185 г. (45 г.)
Семейство
Баща Владислав II Изгнаник
Майка Агнес Бабенберг
Бракове Алфонсо VII (Кастилия)
Раймон Беренгар II, граф на Прованс
Албрехт III фон Еверщайн

БиографияРедактиране

Произход и ранни годиниРедактиране

Родена е около 1140 г. във Вроцлав. Дъщеря е на полския княз Владислав II Изгнаник († 1159) и на Агнес Бабенберг († 1157/1163). По майчина линия Рикса е внучка на австрийския маркграф Леополд III и Агнес от Вайблинген. Тя е племенница на германския крал Конрад III и братовчедка на император Фридрих I Барбароса.

През 1146 г. семейството на Владислав II е прогонено от Полша и след кратък период на престой в Чехия се установява в Германия, където Конрад III приютява семейството в саксонския замък Алтенбург.

Кралица на Кастилия и ЛеонРедактиране

 
Алфонсо VII

През 1151 г. кралят на Кастилия и Леон Алфонсо VII († 21 август 1157) обявява желанието си да сключи съюз с германския крал Конрад III, който да се скрепи с династичен брак. Като най-подходяща бъдеща съпруга за кастилския крал по това време е определена племенницата на Конрад III Рикса. Алфонсо VII и Рикса се женят между октомври и декември 1152 г. В Кастилия Рикса става известна като Рикилда (Reina Riquilda).

Рикса ражда на Алфонсо VII две деца:[1]

Алфонсо VII Кастилски умира по време на битка срещи маврите при Сиера Морена, на 21 август 1157 г. По негово желание Кралство Кастилия и Леон е поделено между двамата му синове от Беренгела Барселонска, като Санчо III задържа Кастилия, а Фернандо II управлява в Леон. Отношенията между Рикса и заварените ѝ синове бързо се влошават, особено след като Санчо III обявява война на барселонския граф Рамон Беренгер IV, който е баща на бъдещия съпруг на Санча – дъщерята на Рикса. Разклатените отношения между Фернандо II и свещения римския император Фридрих Барбароса, братовчед на Рикса, и антипапа Виктор IV допълнително обтягат отношенията между краля и Рикса, която през 1159 г. се установява в Арагон, където жени дъщеря си Санча за арагонския престолонаследник Алфонсо II. По-късно Рикса пристига в Торино при братовчед си Фридрих Барбароса, който по това време се подготвя за италианските си походи.

Графиня на ПровансРедактиране

В Арагон Рикса среща графа на Прованс Раймон Беренгар II (* 1135, † 1166), който е племенник на барселонския граф Рамон Беренгер IV. Въпреки че се влюбват взаимно, връзката им притежава и чисто политически характер, тъй като Раймон Беренгер II подкрепя антипапа Виктор IV срещу папа Александър III, който от своя страна подкрепя аспирациите на френския крал Луи VIII.

Графство Прованс заема стратегическо положение между Франция и италианските владения на Фридрих Барбароса, който се опитвал да затвърди влиянието си върху Прованс. Бракът между Рикса и Рамон Беренгер II, от една страна, би спечелил на последния важен съюзник срещу рода Бо, който оспорва властта му в Прованс. От друга страна, сродяването с графа на Прованс е важна стъпка за Фридрих Барбароса в разбиването на съюза между Франция, Кастилия и барселонския граф. Така след година и половин преговори през 1161 г. Рикса и граф Раймон Беренгер II най-накрая сключват брак. Рикса ражда на графа на Прованс една дъщеря – Дулция II (* 1165, † 1172).

Годеж с Раймон II (граф на Тулуза)Редактиране

През 1166 г. Рикса овдовява повторно, тъй като граф Раймон Беренгер II е убит по време на обсадата на Ница. Скоро след неговата смърт се появяват нови планове за омъжването на Рикса. Този път император Фридрих Барбароса я сгодява за графа на Тулуза Раймон II († 1166), чийто син пък, от друга страна, сгодява за дъщерята на Рикса Дулция. Чрез този двоен династичен ход графът на Тулуза се опитва да се сближи с императора, от една страна, и да придобие контрол над Прованс, от друга. Тези планове обаче са провалени от зета на Рикса – арагонския крал Алфонсо II, който започва осемгодишна война срещу графа на Тулуза.

Графиня на ЕверщайнРедактиране

 
Останки от градския замък Еверщайн

През 1167 г. Рикса се омъжва за трети път. Новият ѝ съпруг е Албрехт III фон Еверщайн, граф на Еверщайн (1135 – 1197/1202), който оказва помощ на Фридрих Барбароса срещу гвелфите. Рикса се установява при новия си съпруг в Германия и оттам насетне тя става известна като графиня Рихеза фон Еверщайн. От този брак се раждат двама сина:[2]

За живота на Рикса в Германия не е известно почти нищо.

СмъртРедактиране

Умира на 16 юни 1185 г.

ЛитератураРедактиране

  • Hans Dobbertin, Die Piastin Richeza von Everstein und ihre Verwandtschaft, Schriftenreihe der Genealogischen Gesellschaft Hameln 14, 1957 (Online PDF, 2,8 MB)
  • Georg Schnath: Everstein, Grafen von., In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 693 (Digitalisat).
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. II, Tafel 69.

ИзточнициРедактиране

  1. Richza Polska, ww-person.com
  2. Richilde of Poland, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препраткиРедактиране

  • RYKSA, Foundation for Medieval Genealogy