Рилски глаголически листове

Рилски глаголически листове
	Рилски глаголически листове
Създаден	XI век
Оригинален език	глаголица
Жанр	християнска литература
	Рилски глаголически листове в Общомедия

Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век.

Текстовете им са част от „Паренесиса“ (наставленията) на Ефрем Сирин^[1] и от молитви, четени по време на Великия пост.

История редактиране

Първите два листа са намерени в Рилския манастир през 1845 година от руския учен Виктор Григорович. Днес те са в библиотеката на Руската академия на науките в Санкт-Петербург (сигнатура 24.4.15, фонд И. И. Срезневского). По-добре запазеният от тях е издаден през 1909 година под името „Македонски глаголически лист“ от руския учен Григорий А. Илински.^[2] Той е с размер 27,5 х 21,3 сантиметра и съдържа края на 78-ото слово от „Паренесиса“.^[3] През XV или XVI в. в полетата му били добавени на кирилица обяснения по църковно пеене.^[4]

Още три листа са открити в Рилския манастир от Константин Иречек през 1880 година в подвързията на ръкописния „Панегирик“ на Владислав Граматик от 1473 година. През 1936 година допълнителни фрагменти намира Йордан Иванов. Находките на Иречек и Йорданов още се пазят в Рилския манастир (№ 3/6).

Така нареченият „Лист на Григорович“ (Руска академия на науките, Санкт-Петербург, 24.4.17) не се причислява от всички учени към Рилските глаголически листове.

Изданието на Илински „Македонски глаголически лист“, 1909 г.
Корица
Титулна страница
Снимка на листа

Езикови особености редактиране

Рилските глаголически листове са писани с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености.

Издания редактиране

Срезневский, И. И. Древние глаголические памятники, сравнительно с памятниками кириллицы. Санкт Петербург, 1866, 220-234
Гошев, И. Рилски глаголически листове, София, 1956 [пълно издание текста и фотографии на листовете]

Изследвания редактиране

Смядовски, С. Към въпроса за състава на Рилските глаголически листове. – Български език, 30, 1988, кн. 6, 500-501

Външни препратки редактиране

Кузидова, И. Ръкописи от сбирката на Рилския манастир

Бележки редактиране

↑ Paraenesis: die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers (hrsg. G. Bikovsky, R. Aitzenmüller). T.1-3. Freiburg im Breisgau, 1984-1987.
↑ Ильинский, Г. А. Македонский глаголический листок. – Памятники старославянского языка. Т.1, кн.6. Санкт Петербург, 1909.
↑ Кирило-Методиевска енциклопедия, т. III, стр. 469, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2003, ISBN 954-430-943-8
↑ Лазаров, С. Средновековен славянски трактат по музика. – Търновска книжовна школа, 2, 1980, 555-572; Lazarov, S. A Medieval Slavonic Theoretical Treatise on Music. – Studies in Eastern Chant, 5, 1990, 153-186.

[1] Paraenesis: die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers (hrsg. G. Bikovsky, R. Aitzenmüller). T.1-3. Freiburg im Breisgau, 1984-1987.

[2] Ильинский, Г. А. Македонский глаголический листок. – Памятники старославянского языка. Т.1, кн.6. Санкт Петербург, 1909.

[3] Кирило-Методиевска енциклопедия, т. III, стр. 469, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2003, ISBN 954-430-943-8

[4] Лазаров, С. Средновековен славянски трактат по музика. – Търновска книжовна школа, 2, 1980, 555-572; Lazarov, S. A Medieval Slavonic Theoretical Treatise on Music. – Studies in Eastern Chant, 5, 1990, 153-186.

[1]

[2]

[3]

[4]