Римска Гърция
Римска Гърция е периодът в историята на Гърция, когато днешна Гърция е под властта на Римската република (509 – 27 г. пр. Хр.) и Римската империя (27 г. пр. Хр. – 395 г.). Започва с победата на римляните при Коринт през 146 г. пр. Хр. над обединените в Ахейския съюз гърци и приключва с преименуването на Византион в Константинопол през 330 година от император Константин Велики. Още преди Ахейската война римляните са успели да установят контрол над континентална Гърция, побеждавайки Древна Македония в серия от военни конфликти, известни като Македонски войни. Четвъртата македонска война приключва с битката при Пидна през 148 г. пр. Хр. и поражение на македонския претендент за престола Андриск.
![]() | |||
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) | |||
Бронзова епоха (IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.) | |||
Западномалазийска цивилизация | |||
Минойска цивилизация | |||
Цикладска цивилизация | |||
Еладски период | |||
Микенска цивилизация | |||
Древна Гърция (XI — I в. пр. Хр.) | |||
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.) | |||
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр) | |||
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.) | |||
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.) | |||
Гърция в Римската империя | |||
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.) | |||
Средновековие и Ново време (330—1832) | |||
Византийска империя (330—1453) | |||
Атинско херцогство (1204—1458) | |||
Османска Гърция (1458—1832) | |||
Съвременна Гърция | |||
Война за независимост (1821—1832) | |||
Първа гръцка република (1822—1829) | |||
Монархия (1832—1924) | |||
Втора гръцка република (1924—1935) | |||
Монархия (1935—1973) | |||
Диктатура на Метаксас (1936—1941) | |||
Окупация (1941—1944) | |||
Гражданска война (1944—1949) | |||
Гръцка военна хунта (1967—1974) | |||
Трета гръцка република (от 1974) | |||
Тематични статии | |||
Военно дело (Древна Гърция) | |||
Гръцки имена | |||
Гръцки език | |||
Гръцка литература
|
Окончателната римска окупация на гръцкия свят става факт след битката при Акциум (31 г. пр. Хр.), в която Август побеждава и обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра и впоследствие завладява Александрия (32 г. пр. Хр.), последният голям град от елинистичната епоха.[1]
Римска провинцияРедактиране
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Периодът се характеризира с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.
Имперски периодРедактиране
Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август – Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.
Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Hellenistic Age. Encyclopædia Britannica, 2013. Посетен на 27 май 2013 г. Archived here.
- за и при написването на статията е използван материал от руския Энциклопедического словаря Брокгауза и Ефрона (1890 – 1907).