Вижте пояснителната страница за други значения на Рис.

Подобно на останалите диви животни, с които се сблъсква човекът, така и рисът влиза във вярванията и митологиите на хората, живеещи в районите на неговото местообитание. Тези вярвания се отнасят най-вече до физиологичните качества на риса (главно зрението му) и начина му на живот (потайност, нападения от засада, самостоятелност).

В митологията на Древна Гърция редактиране

В древногръцката митология е известен героят Линкей (Lynkeus), чието име идва от думата рис (на гръцки: λύγκας)[1], надарен с извънредно остро зрение – според мита, той можел да вижда под водата, под земята и през скалите[2][3][4]. Според гръцката митология, скитския цар Линк (Линкос, Линх, Lynchos) се опитва да убие Триптолем, промъквайки се нощем към ложето му (подобно на рисовете), заради което е превърнат от богинята Деметра в рис[5]. Рисът е и едно от животните, които са в свитата на необуздания бог Дионис[6], като понякога се изобразява и като впрегатно животно в колесницата на Дионис[7], теглена от котки (пантери, лъвове).

Скандинавска митология редактиране

В скандинавската митология, рисът също е изобразяван като впрегатно животно, този път в колесницата на богинята Фрейя, теглена по принцип от котки[8][9]; самата богиня също е отъждествявана с това животно[10].

Келтска митология редактиране

В келтската митология рисът се свързва с името на бог Луг, познат както сред континенталните, така и сред островните келти. Самото животно не съществува в келтските легенди, но името му е точен омоним на името на Луг в ирландския език (lug; в генитив: loga)[11]. Въпреки че рисовете вероятно не са обитавали Ирландия[12] надписите, съдържащи тази дума се появяват на острова. Някои автори смятат, че имената в надписите съдържащи „lug“ могат да се тълкуват не толкова като „приближен на [бог] Луг“, а по-скоро като „подобен на рис“, „рисова ярост“ и т.н., тъй като в средноирландски текстове думата „lug“ (рис) се използва освен като обозначаваща скъпа кожа, така и като метафора за воин[13].

Славянски митологии редактиране

В руския фолклор е познат мотивът за Арис-поле (на руски: Арысь-поле) любяща съпруга-майка, превърната от зла магьосница в рис. Според него младата жена три нощи приема човешка същност и кърми детето си, през останалото време е рис, криещ се вдън горите[14]. Според русите, един от най-старите начини да бъде успокоено плачещо нощем дете е с него да бъде обиколено огнището и на въпроса: „Какво носиш?“, носещият детето да отговори: „Рис, вълк и спящ заек“, което визира смелостта на риса, осмеляващ се да напада дори мечки, и пожеланието тази смелост да бъде пренесена върху детето[15].

Вярването за силата на зрението на риса се открива и в съвременното наименование на вида в някои славянски езици, където е известен като „Ostrovid“ („Островид“, с остро зрение): чешки[16] и словашки.

Средновековие редактиране

Според средновековните вярвания, явно наследени от античността, на погледа на риса се приписва способността да „пробива стени и укрепления“ (т.е. да вижда през стените), както и да „долавя по изображенията отраженията на скрити предмети“[17]. Именно вярването, свързано със силното зрение на риса, дава името на съзвездието Рис, открито от Ян Хевелий, според когото звездите в тази част на небето са толкова малки, че е нужно зрение на рис, за да бъдат забелязани.

Алегорично, вярването в остротата на зрението на риса, влиза в наименованието на т. нар. Академия на рисооките в Рим, използвано в смисъл на всеобхватния взор на науката.

Християнство редактиране

В символиката на християнските вярвания, рисът обозначава бдителността на Иисус Христос[18].

В българските вярвания редактиране

В българските вярвания рисът е приеман за лош дух, причиняващ големи вреди. Той е неуловим – никаква хайка не може да го улови; може да бъде прогонен с магии[19].

Рисът и скъпоценните камъни редактиране

В античността и средновековието се вярва в съществуването на т. нар. Лапис Линкуриус (на латински: Lapis lyncurius, Рисов камък), скъпоценен камък, който представлява вкаменената урина на риса, наричана от своя страна Линкуриам (на латински: lyncuriam, Рисова вода). Вярва се, че рисът зарива урината си било за да се вкамени по-бързо[20], било заради вроденото си нежелание хората да се сдобият с този камък[21]. За това споменават още Овидий[22] и Теофраст[23]; смята се, че този камък е кехлибарът или карбункул[24] (с това име в древността и средновековието са наричани скъпоценните камъни с червен цвят – основно гранати и рубини)[25]

Рисът в хералдиката редактиране

В хералдиката рисът се явява едно от хералдическите животни, като отново символизира главно острота на зрението; символизира също потайност, коварство, бдителност. Неговият образ може да се види в гербовете на градовете Псков, Гомел и мн. др.

Източници и бележки редактиране

  1. Батаклиев, Георги. Антична митология. Изд. „Д-р Петър Берон“. София, 1985. стр. 95.
  2. Мифы народов мира[неработеща препратка]
  3. Н. А. Кун. Старогръцки легенди и митове
  4. Батаклиев, Георги. Антична митология. Изд. „Д-р Петър Берон“. София, 1985. стр. 95.
  5. Овидий. Метаморфози. V, 650.
  6. Н. А. Кун. Старогръцки легенди и митове.
  7. Флавий Филострат. Картини (Eikònes) I, 18; 23
  8. wiccanone.org.uk, архив на оригинала от 24 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101124093504/http://www.wiccanone.org.uk/freyja.html, посетен на 2010-08-22 
  9. www.wildcatconservation.org // Архивиран от оригинала на 2010-10-16. Посетен на 2010-08-22.
  10. www.valkyrietower.com
  11. Геербрант, Ален. Жан Шевалие. Речник на символите. Петриков. 1995. стр. 300 – 301.
  12. Breitenmoser, U., Mallon, D.P., von Arx, M. & Breitenmoser-Wursten, C. Lynx lynx // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 август 2010. (на английски)
  13. ЗООМОРФНЫЙ ЭЛЕМЕНТ В ОГАМИЧЕСКИХ ИМЕНАХ: К ПОСТАНОВКЕ ПРОБЛЕМЫ
  14. Энциклопедия вымышленных существ
  15. godsbay.ru
  16. Rys ostrovid
  17. Геербрант, Ален. Жан Шевалие. Речник на символите. Петриков. 1995. стр. 301.
  18. Дж. К. Купър. Енциклопедия на традиционните символи. Петър Берон. София. 1993. стр. 181.
  19. Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 137 – 138.
  20. Плиний Стари Естествена история. VIII, 28 история
  21. Исидор Севилски. Етимологии. XII, 2:20. Според Исидор името на риса (lynkos, lynx) идва от гръцкото вълк (lycos), тъй като приличал на вълк, но гърбът му е покрит с петна.
  22. „Каквото тече от мехура на този звяр, казват, мигом се в камък превръща.“ Овидий. Метаморфози. XV, 391 – 417. Цит. според Публий Овидий Назон. Метаморфози. Народна култура. София, стр. 317.
  23. Теофраст. За камъните.
  24. The Medieval Bestiary
  25. en.academic.ru