Рихард Лео Александър фон Мах (на немски: Richard Leo Alehander von Mach) е германски офицер и журналист.

Рихард фон Мах
германски офицер и журналист
Роден
Починал
1935 г. (82 г.)
Германия

БиографияРедактиране

Рихард фон Мах е роден през 1853 г. в Германия. Ориентира се към военното поприще. Завършва юнкреско училище и служи като офицер в 33- и Източнопруски полк.

Участва в Сръбско-турската война (1876) като сръбски подпоручик. Служи в Руската императорска армия. През 1879 г. е назначен за пръв адютант на Главния управител на Източна Румелия Алеко Богориди. След изтичане мандата на Богориди, преминава на служба като офицер в Източнорумелийската милиция. Посреща Съединението на Княжество България с Източна Румелия от антируска позиция. Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на Пазарджишката пехотна дружина. Проявява се при атаката на Келташ на 7 ноември 1885 г.[1] След войната е командир на Айтоската пехотна дружина и отказва да подкрепи преврата срещу княз Александър I Батенберг.[2]

Напуска Българската армия и преминава на работа като журналист. Специален кореспондент на в-к „Кьолнише цайтунг“ в България. Симпатизира на Стефан Стамболов и неговото управление по време на политическата криза 1886 – 1887 г. През 1895 г. публикува „Кроежи за убийството ми“ плана за убийството на Стамболов по негов разказ, основан на сведенията на Илия Луканов.

Между 1902 и 1912 г. е кореспондент на „Кьолнише цайтунг“ в Цариград и ежегодно прекарва по няколко месеца в отделните балкански страни. Следи отблизо настроенията сред населението и дипломацията на монарсите им и в дописките си предвещава бъдещата им съвместна борба срещу Турция. Отразява Балканска война (1912 – 1913).

Издава няколко книги за историята на българския народ и отношенията между балканските държави през XIX и началото на XX век. Сред тях са: „Македонския въпрос“ (1895), „Въоръжените сили на Турция“ (1905), „Из българските бурни времена. Спомени от 1879 – 1918 г.“, „Писма от Балканската война 1912 – 1913 г.“, „Сфера на влияние на Българската екзархия в Турция (с етнографско-статистически таблици и една географска карта)“, „Единадесет години на Балканите“ (1889)[3].

По време на комунистическия режим в България, творчеството му е белязано от индекса на забранените книги.

ИзточнициРедактиране

  1. Радев С. Строителите на съвременна България т. I, С., 1990, с. 656
  2. Радев С. Строителите на съвременна България т. II, С., 1990, с. 27 – 28
  3. Съединението 1885, С. 1985, с. 143 – 144