Отваря главното меню

„Рицар без броня“ е български игрален филм (семеен, драма) от 1965 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

Рицар без броня
Режисьори Борислав Шаралиев
Сценаристи Валери Петров
В ролите Апостол Карамитев,
Олег Ковачев,
Слав Николов,
Мария Русалиева,
Цвятко Николов
Музика Васил Казанджиев
Оператор Атанас Тасев
Разпространител БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА
БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми – СОФИЯ
Премиера 14 февруари 1966 г.
Времетраене 85 минути
Страна България България
Език български
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb

СюжетРедактиране

Семейството се суети около новата кола и потегля на първия излет с нея. Малкият Ваньо (Олег Ковачев) бъбри весело, но бащата (Цвятко Николов) го срязва. Майката (Мария Русалиева) слага трапеза на открито, но в този момент колата потегля по наклона. Уплахата им, че малкият е вътре, отминава – палавникът изскача от храстите. Ваньо често играе сред блоковете с дървени мечове и картонена рицарска броня и постепенно се сблъсква с живота на възрастните. Неговата учителка (Таня Масалитинова) идва при баща му, началник в министерството, със справедлива молба, но той я отпраща. Момчето е смутено от разговора между родителите – защо не се застъпват за правдата? То се чувства самотно и все по-чуждо у дома и разговаря на ум с единствения човек, на когото се доверява – вуйчото (Апостол Карамитев). Когато той го взема на разходка, детето е щастливо. Двамата надникват в печатницата на вестник, на репетиция в театъра, отиват на интересен филм. Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него със сериозност. И когато се прибира вкъщи, момчето притиска до себе си кристала, подарен от вуйчото, за да го показва като чудо.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски съставРедактиране

Изпълнител Роля
Олег Ковачев Ваньо Стамов
Вихър Стойчев Пинокио
Слав Николов
Олег Попов
Приятели на Ваньо
Катя Стоянова Розамунда
Мария Русалиева Емилия Стамова (майката)
Цвятко Николов Стамов (бащата)
Апостол Карамитев Вуйчо Георги
Таня Масалитинова Учителката Кирилова
Георги Пенков Пътен милиционер
Юрий Яковлев
Анани Анев
Никола Анастасов
Кирил Димчев
Ламби Порязов
Соня Маркова другарката Христова, журналистка
Д. Горанова
Евг. Филипова
Д. Георгиев
Евстати Стратев (некредитиран)

Технически екипРедактиране

НаградиРедактиране

  • Специална награда на журито от Фестивала за български игрални Филми, (Варна, 1966).
  • Награда на град София за 1966 г.
  • „Сребърният лъв на Свети Марко“ за най-добър детски филм на режисьора Борислав Шаралиев, (Венеция, Италия, 1966)
  • Награда за най-добра интерпретация на детска роля на Олег Ковачев, (Венеция, Италия, 1966)
  • Награда на в-к „Пионерская правда“ за най-добра детска роля на Олег Ковачев, Международен филмов фестивал, (Москва, СССР, 1967).
  • 144-ти в класацията на БНТ за „Любими български филми“.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за