Ричард Додридж Блакмор (на английски: Richard Doddridge Blackmore) е английски писател на исторически романи. Най-известния му роман, който се преиздава и чете и в наши дни е „Лорна Дун“, издаден през 1869 г.

Ричард Блакмор
Роден7 юни 1825 г.
Починал20 януари 1900 г.
Тедингтън, Голям Лондон, Великобритания
Професияписател
НационалностFlag of England.svg Англия,
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания

Повлиян от
Ричард Блакмор в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Ричард Блакмор е роден на 7 юни 1825 г. в малкото селце Лонгуърт, графство Бъркшир. На единадесет годишна възраст е изпратен да учи в училището „Блъндел“ в Тивъртън. След завършването му продължава образованието си в колежа Ексетър, Оксфорд. Там получава стипендия и започва литературната си кариера с няколко стихотворения, които подписва с псевдоним. През 1849 г. записва право в Лондон и през 1852 г. вече може да практикува адвокатската си професия, която не след дълго заменя с преподавателска дейност. Скоро здравословното му състояние се влошава, а полученото по същото време наследство му осигурява възможност да се оттегли в Падингтън, близо до Лондон, и да се посвети на любимите си занимания – писане и градинарство. Ето какъв портрет на Блакмор ни рисува неговият издател Едуард Марстън: „…беше много висок и със силно развита мускулатура, но не така широкоплещест и пълен, какъвто стана по-късно. Обличаше се много просто и изобщо приличаше на това, което сам си бе избрал да бъде – градинар и лозар. Говорът му бе тих, бавен, дори стеснителен, и въпреки това по мъжки твърд и решителен.“

През 1862 г. представя пред издателя Едуард Марстън томче стихове, превод от Виргилий. Две години по-късно написва първия си роман „Clara Vaughan“. Следва втори, но славата и успехът идват едва с третия и най-хубавия – „Лорна Дун“, който въпреки достойнствата му, почти година и половина остава почти незабелязан. А когато успехът идва, той отчасти е резултат и от неправилно ширещото се по това време мнение, че историята има нещо общо със семейството на маркиз Лорн, който през 1869 г. се е оженил за дъщерята на кралица Виктория. Романите следват един след друг, но истинско щастие Блакмор намира единствено в работата сред природата и в своята градина.

Писателят умира на 75-годишна възраст (1900). Четири години по-късно негови почитатели, между които такива известни писатели като Джеймс Бари, Томас Харди и Ръдиард Киплинг, поставят мемориален прозорец в катедралата в Ексетър.

ПроизведенияРедактиране

  • Poems by Melanter (1854)
  • Epullia (1854)
  • The Bugle of the Black Sea (1855)
  • The Fate of Franklin (1860)
  • Farm and Fruit of Old: an illustration in verse of the first and second Georgics of Virgil (1862)
  • Clara Vaughan: a novel (1864)
  • Cradock Nowell: a tale of the New Forest (1866)
  • Lorna Doone: a romance of Exmoor (1869)
    Лорна Дун, изд.: „Отечество“, София (1983), прев. Правда Митева
  • The Maid of Sker (1872)
  • Alice Lorraine: a tale of the South Downs (1875)
  • Cripps the Carrier: a woodland tale (1876)
  • Erema; or, my father's sin (1877)
  • Mary Anerley: a Yorkshire tale (1880)
  • Christowell: a Dartmoor tale (1882)
  • Sir Thomas Upmore (1884)
  • Springhaven: a tale of the Great War (1887)
  • Kit and Kitty: a story of west Middlesex (1890)
  • Perlycross: a tale of the western hills (1894)
  • Fringilla: a tale in verse (1895)
  • Tales from a Telling House (1896)
  • Dariel: a romance of Surrey (1897)

ИзточнициРедактиране

  • Budd, Kenneth The Last Victorian: R.D. Blackmore and His Novels. 125 pages. Centaur Press: 1960. ASIN B-000-6D9OE-4. (1960)
  • Burris. Quincy Guy Richard Doddridge Blackmore: His Life and Novels. 219 pages. Reprint Services Corp: 1 януари 1930. ISBN 0-7812-7440-0.
  • Dunn, Waldo Hilary R. D. Blackmore, the Author of Lorna Doone. 316 pages. Greenwood Press: 1974. ISBN 0-8371-7286-1

Външни препраткиРедактиране