Ричард Карлович Маак

Ричард Карлович Маак (на немски: Richard Karlowitsch Maack) е руски естественик, пътешественик-изследовател, немец по произход.

Ричард Карлович Маак
Richard Karlovich Maack
руски естественик

Роден
Аренсбург, Руска империя (днес Куресааре, остров Сааремаа, Естония)
Починал
Санкт Петербург, Руска империя

Етнос Естонци[1]
Националност  Русия
Образование Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област ботаника, естествознание
Образование Петербургски университет
Ричард Карлович Маак в Общомедия

Произход и младежки години (1825 – 1853)Редактиране

Роден е на 4 септември 1825 година (стар стил) в Аренсбург, Руска империя (днес Куресааре, Естония). Завършва гимназия в Санкт Петербург и следва природни науки в Петербургския университет. След завършване на висшето си образование е учител, а след това директор на училище в Иркутск, главен инспектор на училищата в Източен Сибир, член на съвета на министрите на народното просвещение.

Експедиции в Сибир (1853 – 1859)Редактиране

Пътешествие в Якутия, 1853 – 1854Редактиране

По поръчение на Сибирското отделение на Руското географско дружество през 1853 – 1856 г. Маак осъществява първата си експедиция по неизвестните дотогава долини на реките Вилюй, Чона и Оленьок, като в експедицията участва топографът Александър Кондратиевич Зондхаген. В края на 1853 г. Маак го изпраща от Иркутск за изследване на долното течение на Вилюй. Зондхаген се прехвърля от река Долна Тунгуска на река Чона (най-големия десен приток на Вилюй), спуска се с лодка по нея до устието ѝ и изяснява, че тази река тече в северно направление по плоски възвишения. От устието на Чона заснема река Вилюй до град Вилюйск, но поради настъпилите студове е принуден да прекрати работа и отива в Якутск, където през април 1854 г. пристига и Маак.

През април 1854 г. Маак, заедно с други двама сътрудници и Зондхаген, от Якутск се спускат по Лена и се изкачват по Вилюй до Вилюйск, като Зондхаген допълва своите изследвания на долното течение на реката. В началото на юли групата продължава на северозапад, преминава през средното течение на река Тюкян (747 км, ляв приток на Вилюй) и достига до река Ханя (ляв приток на Марха, която е ляв приток на Вилюй), където закупуват елени от местните якути. По този начин експедицията изследва част от Централно-Якутската равнина.

От Ханя, групата без един от сътрудниците, който се отправя на юг за да изследва средното течение на Марха и притоците ѝ, продължава на север през плоски възвишения и през септември достига до река Оленьок на 68º с.ш. От там експедицията завива на югозапад, пресича десните горни притоци на Оленьок и вододела между нея и Вилюй (на Северната полярна окръжност, между 107º – 108º и.д.) и в края на октомври достига до горното течение на Вилюй. Тука пътешествениците са застигнати от студове и снеговалежи. Свършват провизиите. Елените също страдат от липса на паша. По дълбок сняг, при 40-градусови студове, членовете на експедицията картират над 100 km от горното течение на Вилюй. Продължават на югозапад и достигат до устието на Чона, където се срещат с якути, които ги приемат в своите топли юрти, снабдяват ги с дебели дрехи и продукти.

Главната цел на експедицията е достигната: Вилюй е „картиран“ на протежение от 2650 km, с изключение на малък участък нагоре от устието на Чона. През януари 1855 г. отрядът пресича Ленско-вилюйския вододел и се завръща в Иркутск.

Пътешествие в басейна на Амур, 1855 – 1859Редактиране

През април 1855 г. започва плаване по Амур от сливането на реките Шилка и Аргун до езерото Кизи. В края на август плава обратно нагоре и през януари 1856 се завръща в изходния пункт.

През лятото на 1859 г. изследва река Усури и десните ѝ притоци реките Хор и Иман.

ПаметРедактиране

На името на Маак са наименувани вид пеперуди, обитаващи Далечния Изток и род дървета от семейство Бобови – Маакия.

СъчиненияРедактиране

  • „Путешествие на Амур, совершенное по распоряжению Сибирского отдела Русского географического общества в 1855 году“, СПБ, 1859;
  • „Путешествие по долине реки Уссури“, т. 1 – 2, СПБ, 1861;
  • „Очерк флоры Уссурийской страны“, 1862;
  • „Вилюйский округ Якутской области“, ч. 1,2 изд., ч.2 – 3, СПБ, 1877 – 1886.

ИзточнициРедактиране

  1. CRC World Dictionary of Plant Names. // 2000 г.. с. 1573.
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 269 – 270.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 92 – 93, 120.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маак, Ричард Карлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.