Робер дьо Клермон
Робер дьо Клермон (фр. Robert de France; 1256 — 7 февруари 1317) — френски принц по кръв, граф де Клермон-ан-Бовези от 1269, граф Шароле 1272—1310 (по право на съпругата), херцог дьо Бурбон 1287—1310 (по право на съпругата), шести син на Луи IX и Маргьорит дьо Прованс.
| Робер дьо Клермон | |
|---|---|
| граф де Клермон-ан-Бовези | |
 |
|
| Лични данни | |
| Други титли | херцог дьо Бурбон, граф Шароле |
| Роден |
около 1256 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Бурбони |
| Баща | Луи IX |
| Майка | Маргьорит дьо Прованс |
| Брак | Беатрис Бургундска-Бурбон |
| Потомци | Луи I Куция Велики, херцог Бурбон, Бланш, Жан, Мари, Пиер, Маргьорит |
| Герб |
 |
| Робер дьо Клермон в Общомедия | |
БиографияРедактиране
През 1269 година получава като апанаж графство Клермон.
През 1270 година е сгоден за Мария, виконтеса на Лимож, дъщеря и наследница на виконт Ги IV.
През 1272 година Робер се жени за Беатрис Бургундска-Бурбон, единствена дъщеря на Жан Бургундски, сеньор дьо Бурбон и граф Шароле.
През май 1279 година Робер взема участие в рицарски турнир в Париж, посветен на пристигането на Шарл I Анжуйски, принц на Салерно (бъдещ крал на Неапол), по време на който лошо пада от коня и получава сериозна рана на главата. В резултат на получените увреждания губи разсъдъка си.
През 1283 година Робер е признат за наследник на херцогство Бурбон, управител на което формално става заедно с жена си, след смъртта на нейната майка през 1287 година.
Робер се смята за основател на династията на Бурбоните, кралска фамилия, чиито членове в продължение на векове управляват като Крале на Франция (1589–1848), Крале на двете Сицилии (1735–1860), Херцози на Парма (1748–1796 и 1847–1859), Велики херцози на Люксембург (1964– досега) и Испански крале.
Семейство и децаРедактиране
През 1272 Робер се жени за Беатрис Бургундска-Бурбон (1257—1310), наследница на херцогство Бурбон и имат следните потомци:
- Луи I Куция Велики, херцог Бурбон (1279–1342), първи херцог на Бурбон
- Бланш (1281–1304), омъжена през 1303 в Париж за Робер VII († 1325), граф на Оверн и Булон
- Жан (1283–1316), граф Шароле, женен през 1309 за Жана Д'Арже и има потомци
- Мари (1285–1372, Париж), приореса на Поаси
- Пиер (1287 – 1330), архидякон на Париж
- Маргьорит (1289–1309, Париж), омъжена първоначално през 1305 за Раймон Беренгер от Андрия и повторно през 1308 за Жан I (1267–1330), маркграф на Намюр.
ИзточнициРедактиране
- Louis Carolus-Barré: Les grands tournois de Compiègne et de Senlis en l'honneur de Charles, Prince de Salerne (mai 1279). In: Bulletin de la Société Nationale des Antiquaires de France. 1978/79, ZDB-ID 211520-7, S. 87–100.
- André Leguai: Bourbon, II. Herrschaft/Herzogtum (Territorialentwicklung), 2. Territorialerweiterung im Hoch- und Spätmittelalter. Lexikon des Mittelalters. Band 2. dtv, München 2002, ISBN 3-423-59057-2, Sp. 503.
