Робер I д'Артоа (на френски: Robert I d'Artois, * 17 септември 1216, † 8 февруари 1250 при Мансурa) е граф на Артоа от 1237 до 1250 г.[1]. Той е основател на династията Артоа, прекъсната през 1472 г. Различни нейни представители са графове на Артоа и на Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол и Бургундия.

Робер I д'Артоа
1-ви граф на Артоа
RobertArtois maly.jpg
фрагмент от родословно дърво
Управление1237 – 8 февруари 1250
НаследилЛуи IX
НаследникРобер II
Лични данни
Роден
Починал
9 февруари 1250 година (33 г.)
Семейство
ДинастияДом Артоа
БащаЛуи VIII Лъвът 
МайкаБланш Кастилска
БракМатилда Брабантска
ПотомциБланш
Робер II
ГербBlason province fr Artois.svg
Робер I д'Артоа в Общомедия

ПроизходРедактиране

Робер е вторият син на френския крал Луи VIII Лъвът (* 1187; † 1226), крал на Франция (1223 – 1226) от династията на Капетингите, и на Бланш Кастилска (* 1188, † 1252), кралица на Франция (1223 – 1226).

По-големият му брат е френският крал Луи IX (* 1214 † 1270). Негови по-малки братя са Алфонс дьо Поатие (* 1220 † 1271) и Карл I Анжуйски (* 1226 † 1285).

БиографияРедактиране

 
Печат на Робер

В съответствие със завещанието на баща си той получава Графство Артоа, както и владенията на Сент Омер, Ер сюр ла Лис, Еден, Бапом и Лан. През 1240 г. той отказва да се кандидатира за германския трон на мястото на Фридрих II, който е отлъчен по това време, като по този начин отказва да удовлетвори желанието на папа Григорий IX; той също така информира Фридрих за папския план.

През 1248 г. Робер I се присъединява към брат си Луи IX в Седмия кръстоносен поход в Египет. Там Робер взема активно участие и проявява смелост и храброст.

 
Миниатюра с корабите от 7-ия кръстоносен поход
 
Робер дьо Артоа (с червена яка на герба) пада убит в битката при ал-Мансура. До него в траур брат му Свети Луи. Миниатура от 14 век.

След завладяването на Дамиета участва в кампанията към Кайро . През 1250 г. в битката за крепостта Ал Мансур,Робер ръководи кръстоносния авангард, който се състои предимно от членове на Ордена на тамплиерите и англичани. Авангардът разбива мохамеданите пред крепостта и при тяхното бягство Робер решава, че преследвайки ги фронтално лесно ще влезе в крепостта. Така с неголям отряд, преследвайки мюсюлманите, нахлува в крепостта Ал Мансура. Кръстоносците се разпиляват по улиците. Враговете обаче успяват да затворят вратата на града и отрязват Робер дьо Артоа от основните сили. Според хрониста Жан дьо Жоанвил[2] Робер с наличните около него верни части се укрепява в една от къщите. Египтяните обграждат къщата и в крайна сметка го убиват след ожесточена битка. Цялият авангард на Седмия кръстоносен поход е разбит. От града накрая се спасяват само няколко рицари, сред тях на хрониста Жан дьо Жоанвил, благодарение на частите изратени от втория кралски брат Шарл Анжуйски. Така са посечени и убити на 8 февруари 1250 г. Робер д'Aртоа и Графът на Солсбъри.[3] Според Матей Парижки[4] той побягва в разгара на битката и се удавя докато се опитва да пресече река с име Танис (ръкав на Нил). В Египет се смята, че Султанът лично е убил Робер.

Смъртта на Робер насърчава египетските защитници за нова съпротива срещу кръстоносците, като виждат брата на краля, облечен в царски цветове с френски лилии, египтяните са уверени в първите моменти, че са убили краля.

Към момента на смъртта м, жената на Робер е бременна и след няколко месеца ражда син, кръстен Робер, наречен Благородния, който става вторият граф на Артоа.

Внучката на Робер и дъщеря на Бланш от първия брак Жана I Наварска става съпруга на краля на Франция Филип IV Красиви, а по линия на втория брак става един от родоначалниците на английската кралска династия Ланкастър.

Брак и потомствоРедактиране

 
Миниатюра, изобразяваща сватбата на Робер I

∞ 4 юни 1237 г. в Компиен за Матилда Брабантска (* 1224, † 29 септември 1288), дъщеря на Хайнрих II, херцог на Брабант и Долна Лотарингия, и на първата му съпруга Мария фон Хоенщауфен, дъщеря на римско-немския крал Филип Швабски. По повод на сватбата Луи IX подарява на брат си като апанаж Графство Артоа. Имат дъщеря и син:

  • Бланш д'Артоа (* 1248, † 1302); ∞ 1. 1269 за Анри I Дебелият (* ок. 1244, † 22 юли 1274), граф на Шампан и на Бри (като Анри III), крал на Навара (като Енрике I Дебелия от 1270 г.) 2. ∞ 1276 за Едмънд Гърбавия, 1-ви граф на Ланкастър (Англия).

ИзточнициРедактиране

  • Leese, Thelma Anna. Blood royal: issue of the kings and queens of medieval England, 1066—1399. — Heritage Books Inc., 2007.
  • Masson, Gustave. The story of mediæval France: from the reign of Hugues Capet to the beginnings of the sixteenth century. — G.P.Putnam’s Sons, 1888.

БележкиРедактиране

  1. Gustave, The story of mediæval France: from the reign of Hugues Capet to the beginnings of the sixteenth century, G.P.Putnam's Sons, 1888.
  2. Жан дьо Жоанвил – „Животът на Свети Луи“
  3. Leese, Thelma Anna, Blood royal: issue of the kings and queens of medieval England, 1066 – 1399, Heritage Books Inc., 2007. Masson,
  4. Матвей Парижкий-Великая хроника

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Роберт I д’Артуа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​