Робърт Бъртън (на английски: Robert Burton) е английски писател-ерудит, автор на един от най-ярките образци на английската барокова литература, енциклопедичния труд „Анатомия на меланхолията“.

Робърт Бъртън
английски писател

Роден
Линдли, графство Лестършир, Англия
Починал
25 януари 1640 г. (62 г.)
Оксфорд, Англия
Погребан Великобритания

Религия англиканство
Псевдоним Democritus junior
Литература
Робърт Бъртън в Общомедия

БиографияРедактиране

Робърт Бъртън прекарва по-голямата част от живота си в Оксфорд, първоначално като студент, а после и като преподавател. Изучава най-разнообразни научни дисциплини, за да се съсредоточи в своята преподавателска дейност върху математиката и астрологията. През 1616 г. е назначен за викарий в църквата „Сейнт Томас“ в Оксфорд, а през 1630 г. получава като подарък от своя покровител лорд Бъркли пасторска катедра с приличен годишен доход в графство Лестършир. Съвременници го описват като остроумен и забавен събеседник, в редките моменти, когато не е изпаднал в депресия. Неговият според собствените му думи „тих, заседнал, самотен“ живот, придава на погледа му към човешките характери иронична безпристрастност. Човешките недостатъци се разглеждат от позицията на дълбоко и искрено изповядван християнски възглед за Вселената.

ТворчествоРедактиране

Робърт Бъртън е автор на няколко каталога за богословска литература. Риторичното, тържествено изброяване в тези списъци често е прекъсвано от хумористични забележки.

Първата от двете достигнали до нас литературни творби, написаната на латински език сатирична комедия „Философастер“ (1606), е жизнерадостно и остроумно разобличаване на шарлатанията в науката. Това произведение донякъде подражава на „Алхимикът“ от Бен Джонсън. Комедията е преведена на английски език едва през 1931 г.

Най-важната творба в живота на Робърт Бъртън е есеистичния трактат „Анатомия на меланхолията“ (1621) – шедьовър на бароковия литературен стил, безценен указател към идеите на философията и психологията през 17 век. Трактатът е дълбоко ерудитски, с многобройни препратки към класически автори и същевременно написан в ярък, елегантен и на места дори хумористичен стил. Книгата е отпечатана под псевдонима Демокрит Младши. В увода авторът споменава за мотивите, довели до нейното създаване: „Писах за меланхолията, стремейки се да избягам от нея. Най-дълбоката първопричина за меланхолията е безделието, най-доброто лекарство е работата.“

В първата част на съчинението авторът си поставя за задача да дефинира меланхолията, да обсъди нейните причини и да обобщи симптомите ѝ. Втората част е посветена на лечението. Любовната меланхолия е тема на третата част. Майстор на повествованието, Бъртън включва като пример повечето най-велики любовни истории, показвайки модерен за епохата подход към психологическата обрисовка. В четвъртата част е разгледана религиозната меланхолия. Като върховна победа над отчаянието авторът въздига мъдростта и медитацията.

Външни препраткиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Cousin, John William (1910). A Short Biographical Dictionary of English Literature. London, J. M. Dent & sons; New York, E. P. Dutton.