Робърт Гаскойн-Сесил
Роберт Гаскойн-Сесил, лорд Солсбъри (на английски: Robert Arthur Talbot Gascoyne-Cecil, 3rd marquess of Salisbury) е английски консервативен политик, бил три пъти министър-председател на Великобритания (1885 – 86, 1886 – 92, 1895 – 1902) и четири пъти министър на външните работи (1878, 1885 – 86, 1886 – 92, 1895 – 1900) по време на разцвета на Британската империя[1].
| Роберт Гаскойн-Сесил Robert Gascoyne-Cecil | |
| английски политик | |
 | |
| Роден |
3 февруари 1830 г.
|
|---|---|
| Починал |
Хатфийлд хаус, Хартфордшър, Англия |
| Погребан | Великобритания |
| Религия | англиканство |
| Учил в | Крайст Чърч Итън Колидж |
| Награди | Член на Британското кралско научно дружество Орден на жартиерата |
| Политика | |
| Партия | Консервативна партия |
| Семейство | |
| Деца | Робърт Сесил Хю Сесил |
| Подпис |  |
| Роберт Гаскойн-Сесил в Общомедия | |
Запомнен е като привърженик на политиката на блестяща изолация – желанието Великобритания да стои настрана от европейските спорове и съюзи. Той е последният министър-председател, заел поста като член на Камарата на лордовете[2]. Кралица Виктория предлага на лорд Солсбъри на два пъти титлата херцог (1886 и 1892), но той отказва, посочвайки като причина високите разходи, необходими за поддържане на стила на живот, очакван от херцозите.[3]
Потомък е на рода Сесил, водещ началото си от Уилям Сесил, лорд Бърли и неговия син Робърт Сесил, 1-ви граф Солсбъри.
Политическа кариера редактиране
- 1878 – 1880 г.: министър на външните работи и участва в работата на Берлинския договор през 1878 г.
- 1885 – 1886 г.: след смъртта на Дизраели става лидер на Консервативната партия. Оглавява правителството.
- 1886 – 1892 г.: министър-председател и министър на външните работи,
- 1895 – 1902 г.: министър-председател.
Източници редактиране
- ↑ Robert Arthur Talbot Gascoyne-Cecil, 3rd marquess of Salisbury | prime minister of United Kingdom // Енциклопедия Британика. Посетен на 21 януари 2019. (на английски)
- ↑ Алек Дъглас-Хюм, граф на Хюм, е последният пер, избран за министър-председател, но той се отказва от перската титла веднага след назначението си, защото счита за непрактично да заема поста като член на Камарата на лордовете
- ↑ Andrew Roberts, Salisbury: Victorian Titan (2000), p. 374 – 75
| Уилям Гладстон | → | министър-председател на Обединеното кралство (23 юни 1885 – 8 януари 1886) | → | Уилям Гладстон |
| Уилям Гладстон | → | министър-председател на Обединеното кралство (25 юли 1886 – 11 август 1892) | → | Уилям Гладстон |
| Арчибалд Роузбъри | → | министър-председател на Обединеното кралство (25 юни 1895 – 11 юли 1902) | → | Артър Балфур |