Робърт Опенхаймер

Дж.[1] Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта Манхатън, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“.

Робърт Опенхаймер
Robert Oppenheimer
американски физик
Робърт Опенхаймер около 1944 г.
Робърт Опенхаймер около 1944 г.

Роден
Починал

Етнос евреи
Националност  САЩ американец
Учил в Харвардски университет
Гьотингенски университет
Харвардски колеж
Научна дейност
Област Физика
Учил при Макс Борн Nobel prize medal.svg
Работил в проектът Манхатън,
Калифорнийския университет в Бъркли,
Калифорнийски технологичен институт
Видни студенти Уилис Лам Nobel prize medal.svg
Известен с създаването на атомната бомба
Награди Награда „Енрико Ферми“

Подпис J Robert Oppenheimer signature.svg
Уебсайт
Робърт Опенхаймер в Общомедия

След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация.

БиографияРедактиране

 
Айнщайн и Опенхаймер

Роден е на 22 април 1904 г. в заможно еврейско семейство. Баща му, Юлиус Опенхаймер, е вносител на платове, емигрирал в САЩ от Германия през 1888 г., а майка му, Ела Фридман, е художничка.

В ЕвропаРедактиране

След като завършва университета в Харвард, Опенхаймер заминава за Европа, за да продължи обучението си. Започва изследователска работа в Кеймбридж под ръководството на Дж. Дж. Томсън, но почти веднага става ясно, че е много по-надарен като физик теоретик, отколкото като експериментатор, и затова заминава за университета в Гьотинген да учи под ръководството на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927 г.

КалтехРедактиране

През септември 1927 г. Опенхаймер се връща в Харвард, а през 1928 г. се мести в Калтех и едновременно с това започва работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на туберкулоза, закупува ранчо в Ню Мексико и двете големи любови в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекува, се връща в Бъркли, където е обожаван и дълбоко уважаван от студенти и колеги заради своя изискан вкус, висок интелект и необикновен чар. Неговите широки интереси включват изучаване на езици, източна философия, еклектика и теоретична физика.

Научна дейностРедактиране

Национална лаборатория „Лос Аламос“Редактиране

 
Робърт Опенхаймер в Лос Аламос

На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие[2]. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони.

По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба[3].

Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията.[4]

 
Група физици в Националната лаборатория Лос Аламос по време на войната

Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.

Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 година в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок.

Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“. [5], [6]

След войнатаРедактиране

Личен животРедактиране

 
Робърт Опенхаймер, Енрико Ферми и Ърнест Лорънс

През ноември 1940 г. той се жени за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и бивш член на Комунистическата партия. През май 1941 г. се ражда синът им, Питър, а през 1944 г., докато работи по проекта Манхатън, се ражда дъщеря им Катрин (наричана Тони). По време на брака си Опенхаймер продължава да поддържа връзка с бившата си приятелка Джийн Татлок, макар да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944 г.

Личност и политически възгледиРедактиране

Робърт Опенхаймер е емоционално нестабилен почти през целия си живот. Той пуши по 3 – 4 кутии цигари на ден и заявява на брат си: „Имам повече нужда от физика, отколкото от приятели“. Също така той често забравя да яде, когато се занимава с интелектуална дейност, и се нуждае от концентрация. Той страда от депресия, меланхолия и несигурност. Познатите и близките му имат чувството, че в него живеят двама души: единият – впечатляващ с интелект гений, и другият – несигурен в себе си позьор. Много от тях са убедени, че той има сериозни психологични проблеми.

Опенхаймер започва да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Татлок през 1936 година. Както много млади интелектуалци през 30-те години, той става привърженик на социални реформи, които по-късно са признати за комунистически идеи. Повечето от тях са свързани с подпомагане на гражданската война в Испания и други антифашистки дейности. Въпреки симпатиите му към Комунистическата партия, той никога не става неин член.

Робърт Опенхаймер умира през 1967 г. от рак. Погребението му е посетено от много учени, политически активисти и военни. Съпругата му поставя праха му в урна и го разпръсва в морето на Вирджинските острови.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Спорно е какво означава инициалът. В удостоверението за раждане е записан като Джулиъс (Julius) Робърт Опенхаймер.
  2. Hewlett 1962, с. 44 – 49.
  3. Hoddeson 1993, с. 42 – 44.
  4. Manhattan Project Chronology. // Посетен на 1 dlhwij 2017. (на английски) Архив на оригинала от 2008-10-30 в Wayback Machine.
  5. J. Robert Oppenheimer „Now I am become death...“ ((en))
  6. The Gita of J. Robert Oppenheimer ((en))

ЛитератураРедактиране

  • Hewlett, Richard G. и др. The New World. 1939 – 1946 A History of the United States Atomic Energy Commission Volume I. University Park, Pennsylvania, Pennsylvania State University Press, 1962. ISBN 0-520-07186-7. с. 781.
  • Hoddeson, Lillian и др. Critical Assembly: A Technical History of Los Alamos During the Oppenheimer Years, 1943 – 1945. New York, Cambridge University Press, 1993. ISBN 0-521-44132-3. с. 527.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за