Отваря главното меню

Робърт Пийл

британски политик

Робърт Пийл (на английски: Robert Peel) е британски политик, министър-председател от декември 1834 до април 1835 и повторно от юни 1841 до 29 юни 1846. Преди това на два пъти е министър на вътрешните работи (1822 – 27 и 1828 – 30). Сочен е за основоположник на съвременната правоохранителна система във Великобритания и основател на лондонската полицейска служба (Metropolitan Police Service). Един от основателите на Консервативната партия. По негова инициатива са отменени Житните закони, ограничаващи вноса на зърно[1]

Робърт Пийл
Robert Peel
британски политик
Sir Robert Peel, 2nd Bt by John Linnell.jpg
Роден
Рамсботъм, Великобритания
Починал
Погребан Стафордшър, Великобритания

Религия Християнство
Подпис Robert Peel Signature.svg
Робърт Пийл в Общомедия

Син на заможен производител на текстил и политик, Пийл е първият министър-председател с буржоазен произход. Той завършва с отличен успех по класическа филология и математика колежа Крайст Чърч в Оксфорд. Става член на Камарата на общините през 1809, с което започва забележителната му кариера в партията на торите. Пийл става член на правителството като министър на вътрешните работи (1822 – 27) и под негово ръководство се либерализира наказателното право и се създава модерна полицейска служба с нов тип офицери, които в негова чест са наречени „бобита“ („bobbies“). След кратка пауза поема отново поста на вътрешен министър в правителството на своя политически ментор херцога на Уелингтън (1828 – 1830), същевременно ръководейки Камарата на общините (Leader of the House of Commons).

В периода 1830 – 34 се намира в опозиция, а от ноември 1834 е избран за министър-председател и едновременно за канцлер на хазната. Издава т.нар. манифест Tamworth (декември 1834), положил основните принципи на съвременната Консервативна партия. Правителството му е правителство на малцинството и зависи в голяма степен от подкрепата на вигите. Само след четири месеца правителството пада и той се връща към ролята си на лидер на опозицията в парламента, а правителството оглавява лорд Мелбърн (1835 – 1841). След общите избори през 1841 г. Пийл отново става министър-председател и правителството му управлява пет години. Действията му играят голяма роля за установяването на свободна търговия и съвременна банкова система. Приети са закони за мините, подоходния данък, за фабриките и за регулиране на железниците. След избухването на Големия глад в Ирландия, се солидаризира с вигите и радикалите, които искат отмяна на Житните закони и това води до оставката му през 1846. Пийл остава влиятелен член на парламента и лидер на групата на „пийлитите“ до смъртта си през 1850.

Пийл е известен с това, че често започва с опозиция, характерна за торите, към дадена мярка, но след това обръща мнението си и застава начело на подкрепата за либерално законодателство. Пример за това са позициите му по следните закони: Test Act, Catholic Emancipation, Reform Act, подоходния данък и, най-важно, отмяната на Житните закони. Историкът А. Тейлър пише: „Пийл е в първите редици държавници от XIX век. Той провежда католическата еманципация, отменя Житните закони и създава съвременната Консервативна партия върху руините на старите тори“[2].

ИзточнициРедактиране

  1. Robert Peel. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 27 август 2019. (на английски)
  2. A.J.P. Taylor, Politicians, Socialism and Historians (1980) p. 75