Рогачево (община Йегуновце)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Рогачево.

Рогачево (на македонска литературна норма: Рогачево; на албански: Rogaçeva, Рогачева) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.

Рогачево
Рогачево
— село —
Църквата „Свети Спас“
Църквата „Свети Спас“
42.1564° с. ш. 21.1569° и. д.
Рогачево
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаЙегуновце
Географска областДолни Полог
Надм. височина770 m
Население347 души (2002)
Пощенски код1206
МПС кодTE
Рогачево в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли на Шар планина под връх Люботрън.

История редактиране

Манастирът „Свети Илия“ е в руини, но се смята, че е средновековен, макар да не се знае точно кога е издигнат.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Рогачева с 86 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Рогачево е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Рогачево. — Заедно съ много гости отъ околнитѣ села рогачевци празднуватъ тържественно и колятъ курбанъ на Спасовъ день при селската църква и на св. Илия при развалинитѣ на нѣкогашния си манастиръ св. Илия, които развалини се намиратъ десетина минути вънъ отъ селото.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рогачево има 210 жители българи християни.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 50 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 440 християнски жители на Рогачево са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Рогачево е център на община от четири села и има 54 къщи с 396 жители българи.[7]

Според преброяването от 2002 година Рогачево има 347 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 338
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 8
бошняци 0
други 1

Бележки редактиране

  1. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 93.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
  3. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 

Галерия редактиране