Рогир ван дер Вейден

Рогир ван дер Вейден (на нидерландски: Rogier van der Weyden; на френски: Rogier da la Pasture) е фламандски художник, живял през първата половина на 15 век. Считан за един от тримата велики фламандски художници.

Рогир ван дер Вейден
Портрет на Ван дер Вейден от Корнелис Корт (1572 г.)
Портрет на Ван дер Вейден от Корнелис Корт (1572 г.)
Рождено име Роже дьо ла Пастюр
Роден
1399 г.
Починал
Брюксел, Брабант, Бургундска Нидерландия
Стил Северен ренесанс
Учители Робер Кампен
Известни творби Снемане от кръста
Повлиял Ханс Мемлинг и Мартин Шонгауер
Рогир ван дер Вейден в Общомедия

БиографияРедактиране

 
„Портрет на дама“, 1460 г.

Роден е в град Турне, Фландрия, в семейството на Анри дьо ла Пастюр и Анес дьо Ватрело. В периода 1427 – 1432 г. се обучава при Робер Кампен. През 1436 г. е назначен за пожизнен художник на град Брюксел.[1]

Съхранените творби на Ван дер Вейден представляват предимно религиозни триптихи, олтарни картини, както и възложени на него единични и диптихови портрети. Световно признат и успешен още приживе, неговите творби се продават предимно в Италия и Испания. В края на XV век дори успява да засенчи по популярност Ян ван Ейк. Славата му продължава по-малко от две столетия, когато е почти забравен.

За него започва да се говори отново след 18 век, като един от тримата велики фламандски художници (Vlaamse Primitieven), наред с ван Ейк и учителя си Робер Кампен.

Брюкселски годиниРедактиране

 
„Снемане от кръста“, 1435 – 1440. Прадо, Мадрид

Известно е, че към 1435 г. художникът заедно със семейството си пристига в Брюксел, тогава един от големите европейски градове и една от важните резиденции на могъщите херцози на Бургундия.

„Снемане от кръста“Редактиране

Към началото на брюкселския период принадлежи централният олтарен образ – „Снемане от кръста“, който има грандиозно емоционално въздействие над зрителя.

Тази творба е поръчана от гилдията на арбалетчиците на Льовен и първоначално се намира в градския параклис. Впоследствие преминава във владение на Мария Хабсбург, сестра на император Карл V, а сега се намира в музея Прадо в Мадрид.

Относно снемането от кръста на Исус (във връзка с полагане в гроба) споменават всички евангелисти, но нито една от книгите на Свещеното писание не свидетелства за това, че при снемането участват Богородица, жени мироносци, Йоан Богослов, които обикновено са изобразявани в произведенията по тази тема.

Идейният център на композицията е мъртвият Исус и Дева Мария, падаща в безсъзнание. Ван дер Вейден нарушава каноните, придавайки на тялото на Девата необичайно, сякаш, необикновено емоционално наситено състояние, което е в рефлексия с положението на тялото на нейния Син. Този смел и необичаен подход, като че символизира идеята на преданост на Богородица към Богочовека. Положението на ръцете на Христос и неговата майка (новите Адам и Ева) направляват погледа на зрителя към черепа на Адам, илюстриращ същата идея и същност за изкупителната жертва, пренесена от Господ в името на човечеството.

„Страшният съд“Редактиране

Стилът на Вейден се различава от грубоватия реализъм на Кампен и изтънчения проторенесанс на ван Ейк. Това най-нагледно се вижда в полиптиха „Страшният съд“. Той е изписан около 1443 – 1454 г. по поръчка на канцлера Никола Ролен за олтар на параклиса на болницата, осветен последен в бургундския град Бон.

 
„Страшният съд“

Забележително е, че до наше време тази творба се намира в същото здание, за което някога я е изпълнил Рогир, в град Бон, който е в околностите на Дижон.

На централния панел е изобразен Христос в Слава, фронтално под неговото изображение – архангел Михаил, изравнява на своите везни тежестта на душите на умрелите. Вдясно от Христос е преклонила колене Богородица, застъпница на човешкия род, смирено молеща Сина си да прости на човеците техните грехове. И Христос, и светиите, обкръжаващи го, възсядат огнени облаци, под които лежи изгорената земя. Оловните небеса са озарени от адските пламъци. Там, към ада, са устремени тъжните неразкаяли се грешници. В противоположната страна се насочват спасяващите се. При вратите на Небесния Йерусалим ги посреща ангел. По размах на замисъла и майсторството на изпълнението „Страшният съд“ е Гентския олтар на Рогир ван дер Вейден.

„Триптих на св. Коломба“Редактиране

 
„Триптих на св. Коломба“. Старата пинакотека, Мюнхен

Триптихът се съхранява в Старата пинакотека в Мюнхен, Германия. Посветен е на свети Коломба – (Saint Columba) – наречен „гълъб на църквата“, ирландски светец, монах, проповедник на християнството в Шотландия. Св. Коломба се счита за един от „дванадесетте апостоли на Ирландия“. През 563 година той основава първия манастир на територията на тогавашна Шотландия и е бил негов настоятел.

ПортретиРедактиране

За портретите, принадлежащи на четката на Рогир ван дер Вейден, са присъщи някои общи черти, което в значителна степен е обусловено от факта, че почти всички негови творби изобразяват представители на висшия клир на Бургундия. На облика и маниера им налага отпечатък общата културна среда, възпитанието и традицията. Художникът детайлно изрисува ръцете на моделите (особено пръстите), облагородява и удължава чертите на техните лица.[2]

Към числото на най-известните, достигнали до нас портрети на бургундски благородници, свързвани с художника, се отнасят изображенията на Филип Добрия (след 1450, Музей за изящни изкуства (Дижон), неговите синове – Шарл Смели (Берлинска художествена галерия) и незаконния Антоан Бургундски (Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия), Филип I дьо Кроа (1460, Кралски музей за изящни изкуства (Антверпен), Лоран Фроамон (Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия).

ВлияниеРедактиране

 
Диптих с Жана дьо Валоа (1435 – 1482)
Ателие на Рогир ван дер Вейден

Неговите проницателни, изразителни творби и религиозни схващания оказват съществено влияние на европейската живопис, не само в Италия и Испания, но и във Франция и Германия. Известни негови последователи са Ханс Мемлинг и Мартин Шонгауер.

През зимата на 1460 – 1461 г. в ателието на Рогир е изпратен по заповед на Бианка Мария Висконти, втора съпруга на Франческо I Сфорца и херцогиня на Милано, да се учи при него художника Зането Бюгато. Очевидно е имало редовни сблъсъци между ученика и Рогир, като дори дофинът, бъдещият крал Луи XI, се налагало да се намесва, за да успокои нещата. Херцогинята на Милано пише на 7 май 1463 писмо до Рогир, за да му благодари за обучението на нейния придворен художник.[3]

По всяка вероятност вторият син на Рогир, Петер – роден около 1437 година, се обучава в ателието на баща си. Записано е, че Петер поема ателието след смъртта на баща си, и го управлява до 1516 година. Петер ван дер Вейден продължава да работи с помощниците на баща си.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Кларк, К. Когато гледаме картини. С. Български художник. 1981, стр. 23
  2. ↑ Grössinger, Christa. Picturing women in late Medieval and Renaissance art. Manchester: Manchester University Press, 1997. Page 60. ISBN 0-7190-4109-0
  3. ↑ а б Lorne Campbell, Het atelier van Rogier van der Weyden in: Rogier van der Weyden 1400 – 1464. De passie van de meester, ed. Lorne Campbell en Jan Van der Stock, Davidsfonds Leuven, 2009, с. 106
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рогир_ван_дер_Вейден&oldid=10496755“.