Рогир ван дер Вейден
Рогир ван дер Вейден (на нидерландски: Rogier van der Weyden; на френски: Rogier da la Pasture) е фламандски художник, живял през първата половина на 15 век. Считан за един от тримата велики Фламандски художници.
| Рогир ван дер Вейден | |
|---|---|
 Портрет на Ван дер Вейден от Корнелис Корт (1572 г.) |
|
| Роден |
1399 г.
|
| Починал | |
| Стил | Северен ренесанс |
| Учители | Робер Кампен |
| Известни творби | Снемане от кръста |
| Повлиял | Ханс Мемлинг и Мартин Шонгауер |
| Рогир ван дер Вейден в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в град Турне, Фландрия, в семейството на Анри дьо ла Пастюр и Анес дьо Ватрело. В периода 1427 – 1432 г. се обучава при Робер Кампен. През 1436 г. е назначен за пожизнен художник на град Брюксел.[1]
Съхранените творби на Ван дер Вейден представляват предимно религиозни триптихи, олтарни картини, както и възложени на него единични и диптихови портрети. Световно признат и успешен още приживе, неговите творби се продават предимно в Италия и Испания. В края на XV век дори успява да засенчи по популярност Ян ван Ейк. Славата му продължава по-малко от две столетия, когато е почти забравен.
За него започва да се говори отново след 18 век, като един от тримата велики Фламандски художници (Vlaamse Primitieven), наред с Ван Ейк и учителя си Робер Кампен.
Брюкселски годиниРедактиране
Известно е, че към 1435 г. художникът заедно със семейството си пристига в Брюксел, тогава един от големите европейски градове и една от важните резиденции на могъщите херцози на Бургундия.
„Снемане от кръста“Редактиране
Към началото на брюкселския период принадлежи централния олтарен образ – „Снемане от кръста“, който има грандиозно емоционално въздействие над зрителя.
Тази творба е поръчана от гилдията на арбалетчиците на Льовен и първоначално се намира в градския параклис. Впоследствие преминава във владение на Мария Хабсбург, сестра на император Карл V, а сега се намира в музея Прадо в Мадрид.
Относно снемането от кръста на Исус (във връзка с полагане в гроба) споменават всички евангелисти, но нито една от книгите на Свещеното Писание не свидетелства за това, че при снемането участват Богородица, жени-мироносци, Йоан Богослов, които обикновено са изобразявани в произведенията по тази тема.
Идейният център на композицията е мъртвият Исус и Дева Мария, падаща в безсъзнание. Ван дер Вейден нарушава каноните, придавайки на тялото на Девата необичайно, сякаш, необикновено емоционално наситено състояние, което е в рефлексия с положението на тялото на нейния Син. Този смел и необичаен подход, като че символизира идеята на преданост на Богородица към Богочовека. Положението на ръцете на Христос и неговата майка (новите Адам и Ева) направляват погледа на зрителя към черепа на Адам, илюстриращ същата идея и същност за изкупителната жертва, пренесена от Господ в името на човечеството.
Страшният съдРедактиране
Стилът на Вейден се различава от грубоватия реализъм на Кампен и изтънчения проторенесанс на Ван-Ейк. Това най-нагледно се вижда в полиптиха „Страшния съд“. Той е изписан около 1443 – 1454 г. по поръчка на канцлера Никола Ролен за олтар на параклиса на болницата, осветен последен в бургундския град Бон.
Забележително е, че до наше време тази творба се намира в същото здание, за което някога я е изпълнил Рогир, в град Бон, който е в околностите на Дижон.
На централния панел е изобразен Христос в Слава, фронтално под неговото изображение – архангел Михаил, изравнява на своите везни тежестта на душите на умрелите. В дясно от Христос е преклонила колене Богородица, застъпница на човешкия род, смирено молеща Сина си да прости на човеците техните грехове. И Христос, и светиите, обкръжаващи го, възсядат огнени облаци, под които лежи изгорената земя. Оловните небеса са озарени от адските пламъци. Там, към ада, са устремени тъжните неразкаяли се грешници. В противоположната страна се насочват спасяващите се. При вратите на Небесния Йерусалим ги посреща ангел. По размах на замисъла и майсторството на изпълнението „Страшният Съд“ е Гентския олтар на Рогир ван дер Вейден.
Триптих на св. КоломбаРедактиране
Триптихът се съхранява в Старата Пинакотека в Мюнхен, Германия. Посветен е на свети Коломба – (Saint Columba) – наречен „гълъб на църквата“,
ирландски светец, монах, проповедник на християнството в Шотландия. Св. Коломба се счита за един от „дванадесетте апостоли на Ирландия“. През 563 година той основава първият манастир на територията на тогавашна Шотландия и е бил негов настоятел.
ПортретиРедактиране
За Портретите, принадлежащи на четката на Рогир ван дер Вейден са присъщи някои общи черти, което в значителна степен е обусловено от факта, че почти всички негови творби изобразяват представители на висшият клир на Бургундия. На облика и маниера им налага отпечатък общата културна среда, възпитанието и традицията. Художникът детайлно изрисува ръцете на моделите (особено пръстите), облагородява и удължава чертите на техните лица.[2]
Към числото на най-известните, достигнали до нас портрети на бургундски благородници, свързвани с художника, се отнасят изображенията на Филип Добрия (след 1450, Музей за изящни изкуства (Дижон), неговите синове, Шарл Смели (Берлинска художествена галерия) и Антоан Бургундски, незаконен син (Кралски музеи за изящни изкуства (Брюксел)), Филип I дьо Кроа (1460, Кралски музей за изящни изкуства (Антверпен), Лоран Фроамон (Кралски музеи за изящни изкуства (Брюксел)).
Изабела Португалска (1397 – 1471) – трета съпруга на Филип
Шарл Смели – Прибл. 1460 г. Масло на дъбова дъска.
Антоан Бургундски
Йохан I (Клеве-Марк) херцог Клеве – женен за Елизабет Бургундска
Филип I дьо Кроа
_-_Portrait_of_Isabella_of_Portugal.jpg)
.jpg)
ВлияниеРедактиране
Неговите проницателни, изразителни творби и религиозни схващания оказват съществено влияние на европейската живопис, не само в Италия и Испания, но и във Франция и Германия. Известни негови последователи са Ханс Мемлинг и Мартин Шонгауер.
През зимата на 1460 – 1461 г. в ателието на Рогир е изпратен по заповед на Бианка Мария Висконти, втора съпруга на Франческо I Сфорца и херцогиня на Милано, да се учи при него художника Зането Бюгато. Очевидно е имало редовни сблъсъци между ученика и Рогир, като дори дофинът, бъдещият крал Луи XI, се налагало да се намесва, за да успокои нещата. Херцогинята на Милано, пише на 7 май 1463 писмо до Рогир за да му благодари за обучението на нейния придворен художник.[3]
По всяка вероятност е вторият син на Рогир, Питер – роден около 1437 година, се обучава в ателието на баща си. Записано е, че Петер поема ателието след смъртта на баща си, и го управлява до 1516 година. Питер ван дер Вейден продължава да работи с помощниците на баща си. [4]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Кларк, К. Когато гледаме картини. С. Български художник. 1981, стр. 23
- ↑ Grössinger, Christa. Picturing women in late Medieval and Renaissance art. Manchester: Manchester University Press, 1997. Page 60. ISBN 0-7190-4109-0
- ↑ Lorne Campbell, Het atelier van Rogier van der Weyden in: Rogier van der Weyden 1400 – 1464. De passie van de meester, ed. Lorne Campbell en Jan Van der Stock, Davidsfonds Leuven, 2009, p. 106.
- ↑ Lorne Campbell, Het atelier van Rogier van der Weyden in: Rogier van der Weyden 1400 – 1464. De passie van de meester, ed. Lorne Campbell en Jan Van der Stock, Davidsfonds Leuven, 2009, p. 106.