Отваря главното меню

Сър Родерик Импи Мърчисън (на английски: Roderick Impey Murchison) е виден шотландски геолог и изследовател.

Сър Родерик Мърчисън
Roderick Impey Murchison
шотландски геолог

Роден
Починал
Погребан Великобритания

Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Научна дейност
Област геология
Подпис 1860-SignatureMurchsonRI.png
Сър Родерик Мърчисън в Общомедия


Произход и ранни години (1792 – 1825)Редактиране

Роден е на 19 февруари 1792 година в Тарадейл, Шотландия. Завършва средно училище в Дърам, Англия, а по-късно и военно училище, за да се подготви за армията. През 1808 г. участва във военната кампания срещу Наполеон на Пиренейския п-ов. През 1815 г., след 8 г. служба, той се оттегля и се жени за Шарлота – дъщеря на генерал от Хемпшир. Младоженците живеят две години основно в Италия, след което се установяват в Англия през 1818 г.

След преселването си в Англия Мърчисън се запознава с Хъмфри Деви, който го убеждава да отдаде енергията си на науката. Оттогава и през целия си живот Родерик Мърчисън е очарован от младата наука геология. Малко след това постъпва в Геоложкото дружество в Лондон и скоро се доказа като един от най-активните му членове. Сред колегите му са Адам Седжуик, Уилям Конибер, Уилям Бъкланд, Уилям Фитън и Чарлз Лайъл.

Изследователска дейност (1825 – 1843)Редактиране

През 1825 – 1826 г., заедно с жена си, която също е очарована от геологията, изследва възвишението Норт Даунс, западната част на Саут Даунс и южното крайбрежие на Англия между 1º 30` и 3º з.д., след което пише първата си научна книга, представена пред Геоложкото дружество през 1825 г., в която отделя самостоятелен геоложки период в палеозойската ера, който нарича девонски.

През 1828 – 1830 г., заедно с Чарлз Лайъл изследва вулканичните региони в Южна Франция, Северна Италия, Тирол и Швейцария. Малко по-късно, в сътрудничество със Седжуик, той започва да изучава геоложката структура на Алпите и съвместният им труд за резултатите от тези проучвания, се превръща в класика сред литература по геология на Алпите.

През 1831 и 1832 г., отново двамата със Седжуик, изследват източните части на Уелс и Камбрийските планини, а през 1836 – Корнуол и Девън. През 1835 г. на основата на изследваните изкопаеми на границата на Англия и Уелс двамата отделят самостоятелен геоложки период в палеозойската ера, който наричат камбрийски, а малко след това Мърчисън отделя още един период – силурски.

През 1840 – 1841 г. Мърчисън провежда полеви изследвания в Европейска Русия с участието на Александър Кейзерлинг.

През 1840 г. самостоятелно изследва участък от южното крайбрежие на Бяло море, река Пинега и по Северна Двина и Сухона се изкачва до горното течение на последната (в страничен маршрут изследва цялото течение на река Юг) като описва възвишението Северни Ували. От горното течение на Сухона се прехвърля към Волга и подробно се запознава с геологията на Валдайските възвишения.

През лятото на 1841 г. заедно с Кейзерлинг описва северната част на Средноруските възвишения по река Ока, между устията на реките Угра и Москва и се спуска по Волга от 40º до 49º и.д. Изследва и реките Кама и Вятка. 7 пъти пресича Урал и изследва западните и източните му склонове между 60º и 51º с.ш. Изследва Бугулминско-Белебеевските възвишения, по река Сок се спуска до Волга и по нея до Волгоград. Проследява долното течение на Дон, изследва Донецкия кряж и река Северски Донец до 50º с.ш., продължава на север, пресича Средноруските възвишения и се прибира в Петербург.

На базата на двегодишните си изследвания в Русия отделя самостоятелен геоложки период в палеозойската ера, който нарича пермски.

През 1843 изследва Карпатите, Судетите и Чешкия Лес.

Следващи години (1844 – 1871)Редактиране

В периода от 1851 до смъртта си през 1871 г. Мърчисън е четири пъти председател на Британското кралско географско дружество. През всичките тези 20 години той участва в заплануването, организирането и финансовото подпомагане на 25 големи британски изследователски експедиции по цялото земно кълбо.

През 1855 г. е назначен за генерален директор на Британския институт за геоложки изследвания, като същевременно е директор на Кралското минно училище и директор на Музея по практична геология в Лондон.

През 1863 г. му е присъдено рицарско звание. Удостоен с най-високите британски награди: на Кралското географско дружество, на Шотландското географско дружество, на Френската академия на науките, на Шведската академия на науките.

Малко преди смъртта се на 22 октомври 1871 г. в Лондон основава геоложки фонд и медал на негово име, които да се връчват ежегодно от съвета на Британското геоложко дружество на изявени геолози.

ПаметРедактиране

Неговото име носят:

СъчиненияРедактиране

  • „The Silurian system founded on geological researches in the counties of Solop...“ (1839).
  • „Геологическое описание Европейской Рдоссии и хребета Уральского“, СПБ, 1849.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roderick Murchison“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.