Родителен падеж

Родителният падеж или генитивът (на латински: casus genitivus; на гръцки: γενική) е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др. В аналитичните езици тези значения се изразяват чрез предлози. Например, в български най-често се използва предлогът на, а в английски – of.

Родителен падеж съществува в редица езици. Сред тях са: латински, санскрит, арабски, ирландски, гръцки, немски, холандски, фински, японски, повечето славянски езици и др.

Ето някои от специфичните значения на родителния падеж:

• произход („човек от Рим”)
• състав („пита кашкавал”)
• част от цяло („килограм говеждо”)
• брой (напр. староанглийски „féower manna”, „четирима човека”)
• отношение („съпругът на Яна”)
• субектност („моето заминаване”)
• обектност („убийството на ерцхерцога”)
• описание („човек на честта”, „ден на равносметка”)
• неотменимо притежание („моята височина”, „неговото съществувание”, „нейните дълги пръсти”)
• отменимо притежание („неговото сако”, „моето питие”)

Последните две значения са най-типични за родителния падеж.

Значения на родителния падеж в славянските езици

По-долу са представени по-важните значения на родителния падеж в някои славянски езици. Дадени са примери от старобългарски (ст.б.), руски (рус.), хърватски (хърв.).

Във функция на обстоятелствено пояснение

Родителен за дата

Посочва датата на някое събитие, написване на писмо, документ и т.н.:

ст.б.: мѣсѧца марта въ ҃л (на 30 март)

рус.: Начать занятия в школе первого сентября (ще започна занятията в училище на първи септември)

хърв.: Prošle nedjelje smo bili na izletu (Миналата седмица бяхме на екскурзия)

Родителен за сравнение

Назовава обектът на сравнение по признак или действие:

ст.б.: Не доуша ли больши пиштѧ, и тѣло одеждѧ (Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото?) (Матей, 6:25)

рус.: Сделать не хуже других (да направя не по-зле от другите), старше брата (по-голям от брат си), вернутся раньше января (да се върна преди януари)

Родителен за пространствени мерки

Рядко срещана форма в някои старобългарски паметници (напр. Супрасълски сборник). Посочва разстояние от или до даден обект, място:

старобългарски: Бѣаше бо црькы пѧти пъпьриштъ отъ града (Защото църквата беше на пет поприща от града)

Приименен родителен

Родителен за материал

Назовава материала, от който е направен даден предмет:

рус.: Мебель карельской березы (мебел от карелска бреза)

Родителен за мярка или количество

Посочва мярката (количеството) на вещество или материал, които подлежат на измерване:

рус.: Бутылка молока (бутилка мляко), мешок картофеля (торба картофи)

Родителен за носител на признак

Изразява отношението на признака към неговия носител:

рус.: Красота природы (красотата на природата), любовь матери (любовта на майката)

Родителен за обект

Назовава обекта на действие, желание, постижение, очакване:

рус.: Воспитание детей (възпитание на децата), лечение болезней (лечение на болестите), ждать возможности (очаквам възможности), добиваться успехов (постигам успехи)

Родителен определителен

Изразява качествената характеристика на предмет или лице:

рус.: Материал синего цвета (материал със син цвят), человек действия (човек на действието)

Родителен за отношения

• Посочва отношението на предмет към лице, извършител на действие, притежател, ръководител:

рус.: Автор романа (автор на романа), хозяин дома (собственик на къща), капитан корабля (капитан на кораб)

• Посочва отношение между лице и колектив или място:

рус.: член организации (член на организацията), жители города (жители на града)

• Посочва субекта на действието:

ст.б.: Прѣломьѥниѥ хлѣба (разчупване на хляба)

рус.: Чтение книги (четене на книга), уборка урожая (събиране на реколтата)

Родителен за притежание

Изразява притежание (открива се с въпроса чий?, чия?, чие?, чии?):

ст.б.: Господинъ храма (домакинът на дома)

рус.: Портфель учителя (чантата на учителя), ручка ученика (писалката на ученика)

хърв.: Dječak živi u kući svoga oca (момчето живее в къщата на баща си)

Родителен за количество

Назовава предмети, чиято съвкупност е обозначена чрез определяната (господстващата) дума:

Стадо воловъ (стадо волове)

рус.: Большинство слушателей (мнозинството слушатели), стадо овец (стадо овце), стая птиц (ято птици), букет цветов

Родителен за съдържание

Конкретизира значението на определяната (господстващата) дума – отвлечено съществително или прилагателно:

рус.: Задача исследования (задача на изследванията), цель путешествия (цел на пътешествието), полный мыслей (изпълен с мисъл)

Родителен субектен

Посочва извършителя на действието:

рус.: Прибытие поезда (пристигане на влака), жужжание пчел (жужене на пчели)

хърв.: Pjevanje ptica (песента на птиците)

Родителен за част от цяло

Назовава предмет, спрямо който определяната (господстващата) дума представлява част:

ст.б.: Да омочитъ коньць прьста своѥго въ водѣ (да натопи края на пръста си във вода)

рус.: Ножка стола (крак от маса), крыша дома (покрив на къща), квартал города (квартал на града)

Родителен приглаголен

Родителен за отдалечаване или лишаване

Назовава обекта, който някой избягва или от който се опасява, лишава:

ст.б.: Оубѣжати вьсѣхъ сихъ хотѧштихъ быти (да избегнете всичко това, което предстои да стане) (Лука, 21:36)

рус.:Избегать опасности (избягвам опасност), бояться темноты (боя се от тъмнината), лишится надежды (да изгубя надежда)

Родителен предикативен

Използва се във функцията на именната част на съставното сказуемо:

ст.б.: Велика рода ѥсть (от голям род е)

рус.: Это была девушка небольшого роста (това беше момиче, невисоко на ръст)

хърв.: Djevojčica je slaba zdravlja (момиченцето е с влошено здраве)

Родителен частичен

Посочва, че предметът е подложен на действие не в целия си обем, или е обект на интензивно действие:

ст.б.: Егда же приѩть оцьта Исоусъ (когато прие оцет, Исус...) (Йоан, 19:30)

рус.: Выпить воды (да пийна вода), надавать советов (да дам куп съвети)

хърв.: Djevojka zahvati vode s izvora (момичето загреба вода от извора)

Родителен при отрицание

Това е така нареченият славянски генитив. Той се появява в повечето славянски езици в непрякото допълнение при отрицание на действието на преходен глагол:

ст.б.:Видѣвъ ѣко кораблѣ иного не бѣ тоу (видя, че там няма друга лодка) (Йоан, 6:22)

хърв.:Nisam čuo vašeg odgovora (не чух отговора ви), Vrana vrani očiju ne vadi (гарван гарвану око не вади)

Родителен при прилагателни

Среща се най-често при прилагателното пълен:

рус.: Комната полна народу (стая пълна с хора)

хърв.: Pun gnjeva (изпълнен с гняв), pun veselja (изпълнен с радост)

Родителен при числителни

рус.: Пять учеников (петима ученика)

хърв.: Pet kruha (пет хляба)

Родителен с предлози

Родителният падеж в славянските езици, въпреки че се използва предимно без предлози, се среща и с няколко предлога, между които: без, от, до, из и др.:

рус.: Он пришел без шапки (той дойде без шапка)

хърв.: Nijem od čuda (онемял от учудване)

Използвана литература

• Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
• Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
• Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
• I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987