Родитис
Родѝтис или Хаджи Омурлу (на гръцки: Ροδίτης, до 1927 година Χατζή Ομουρλού, Хаджи Омурлу[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония.
Родитис Ροδίτης | |
— село — | |
Църквата „Свети Варадат“ | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Сервия |
Надм. височина | 390 m |
Население | 237 души (2021 г.) |
Пощенски код | 501 00 |
Родитис в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на 390 m надморска височина,[2] на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСпоред статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Омерли, Кожанска каза, има 330 турци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Омурли (Хаджи) е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 62 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хаджиомурлу (Χατζηομουρλού), Кожанска каза, живеят 350 турци.[6]
В Гърция
редактиранеПрез октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Хаджи Омурлу остава в Гърция. В 1923 година мюсюлманското население на селото се изселва и в Хаджи Омурлу са заселени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е сменено на Родитис. В 1928 година Родитис е чисто бежанско селище с 65 бежански семейства и 241 жители бежанци.[7]
Населението традиционно произвежда тютюн, жито, овошки и други земеделски продукти.[8]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Герен Гулу[3] | Γερέν Γουλού | Рема | Ρέμα[9] | река на С от Родитис[3] |
Мандарлик[3] | Μανταρλίκ | Воскес | Βοσκές[9] | връх в Скопос на С от Родитис (885 m)[3] |
Кур тепе[3] | Κούρ Τεπέ | Гимни Рахи | Γυμνή Ράχη[9] | възвишение в Скопос на С от Родитис (564 m)[3] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 364[8] | 309[8] | 185[8] | 377[8] | 424[8] | 416[8] | 274[8] | 307[8] | 318[8] | 270 | 263 | 237 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 329. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 330. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)