Хадживълчови

Хадживълчови е български род от Банско.

Изследване

При проучване архивите на светогорските манастири проф. Йордан Иванов открива няколко важни бележки в кондиката на Хилендарския манастир, които хвърлят светлина върху рода и местопроизхождението на Отец Паисий. Хронологически подредени, тези бележки имат следното съдържание: На 8 октомври 1756 г. Лаврентий довел от Банско брата си хаджи Вълчо и последният се обрекъл да стане ктитор на Хилендар.

През 1759 г. Лаврентий дошъл пак с гости от Банско, между който бил Йован, Хадживълчов син.

На 17 януари 1765 г. дошъл проигумен Лаврентий с поклонници от Банско и са дарили манастира с три сребърни кръста и 1153 гроша. В същия ден той обрекъл на Хилендарския манастир своята бащина къща в Банско за хилендарски метох, за вечно да е така.

В кондиката на Хилендар с дата 3 юли 1798 г. е отбелязано, че дяконът Марко известил за смъртта на Хаджи Паисий, йеромонах Хилендарски, в Самоков, където е погребан.

От тези данни се установява, че Паисий е имал двама братя – Лаврентий и хаджи Вълчо. Установява се и родното място на Паисий – обречената къща от Лаврентий в Банско за хилендарския метох. Това е и бащиният дом на Паисий. Установява се още къде и кога е починал родоначалникът на българското Възраждане.

Родът на Лаврентий, хаджи Вълчо и Паисий е известен в Банско под името Банови. До 1936 г., когато стихиен пожар унищожава цялата западна част на гр. Банско, са били налице три къщи на Бановия род. Обречената къща за хилендарския метох се управлявала от Рилския манастир, по-късно тя е използвана за училище. Била е едноетажна сграда с високо приземие. Другата къща била двуетажна, с чардаци, а третата – пак едноетажна.

Лаврентий Хилендарски

Лаврентий Хилендарски е най-възрастният от тримата братя, с 20 години по-стар от Паисий. Неговото светско име било Лазар. Замонашил се в Света гора и там се изучил. По-късно като образован духовник, бил избран за игумен на Хилендарския манастир. По негово внушение брат му хаджи Вълчо става ктитор на Хилендарския и Зографския манастир. Пак под негово влияние Петър става монах под името Паисий. Без съмнение той е съдействувал на Паисия в работата му върху „История славяноболгарская“. Самият Лаврентий е ревностен таксидиот и духовник, който кръстосва българските земи – поучава, изповядва и води поклонници от Северна България, Тракия и Поморавия.

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски е роден около 1722 г. През 1745 г. отива в Света гора, където се замонашава и разширява образованието си, използвайки богатите манастирски книгохранилища. В кондиката на Хилендарския манастир Паисий се поменува като йеромонах и проигумен до 1761 година. Той е хилендарски таксидиот, който събира помощи и води гости от Котленско, Средногорието, Тракия, Поморавия и Македония. Непосредственият допир с народа му дава възможност отблизо да узнае неговите тегла и неволи и стремежа му към свобода и по-сносен живот. От друга страна надменното отнасяне на някои гръцки и сръбски монаси към българския народ при спорове с тях допринася да се оформи у него идеята за написване история на българите. Самият Паисий е израсъл и се движи в културна среда – брат и близки роднини, видни търговци с връзки в чужбина.

През 1761 г. Паисий е изпратен в Сремски Карловци (Австрия) да прибере завещаното имущество за Хилендарския манастир от починалия архимандрит Герасим. В тамошната библиотека той се ровил и извлякъл ценни данни за своята история.

През 1762 г. Паисий се премества в Зографския манастир и там завършва своя труд. Първият препис е направен от поп Стойко Владиславов в Котел през 1765 г. После се редуват много други преписи: Кованлъшки, Еленски, Башкьойски, Белочерковски, Търновски, Преписът на Стоянчо Пенювич Ахтар и др.

Между 1777 и 1780 г. той отива в Ерусалим и през 1780 г. се подписва Хаджи Паисий. Към края на 1791 г. Паисий се връща от Зограф в Хилендар и продължава таксидиотската си дейност до своята кончина в Самоков през 1798 г.

За родното място на Паисий навремето е имало много спорове, обосновани на предания. Едно предание сочи с. Доспей, друго – с. Рельово, трето – с. Белово, четвърто – с. Кралев дол, и т.н. Спорове има и за неговия гроб. Всичко това показва необикновено голямото въздействие, което Паисий със своята история е упражнил върху своите съвременници и по-късните поколения. Като лъчезарен факел „История славяноболгарская“ се разнася от град на град, от село на село, преписва се и буди народностното съзнание на българите от Тулча до Бяло море. Многобройните преписи на тази история от Северна България, Добруджа, Тракия, Македония и Поморавия показват, че Паисий Хилендарски принадлежи на целия български народ, а не на отделно селище.

Хаджи Вълчо

Хаджи Вълчо е средният син на Михаил Банов – Вълчо и е търговец на едро. Той организира събирането на памук от Беломоркия край – Сярско и Драмско, и го изнася с кервани за Австрия. От Виена докарвал за Европейска Турция манифактурни, железарски и други стоки. От тази търговия той много забогатял. Към 1755 г., когато за последен път се завърнал от Виена, Вълчо със сина си Георги заминал на поклонение в Ерусалим и оттам се връщат като хаджии, Хаджи Вълчо става ктитор на Зографския и Хилендарския манастир. В Хилендарския манастир с негови средства са построени част от килиите, часовниковата кула и е възобновен и изографисан параклисът Св. Иван Рилски. В Зографския манастир възобновява източната част от жилищните постройки (Банската махала) и бива изградена църквата Св. Богородица. Хаджи Вълчо е богат и с широка ръка дарител. Неговият портрет в параклиса Св. Иван Рилски, в горния кат на часовниковата кула, сполучливо характеризира този умен, упорит стопански деец с остър, проницателен поглед. Освен на манастирите в Света гора той прави и други благодеяния с желание да бъде полезен на обществото. В село Дутлия, Сярско, заедно със сина си Георги построяват обширен хан приют за престояване на кираджиите, докато бъдат приготвени товарите с памук. След това на път за Банско се отбиват в Неврокоп, където с техни средства се изгражда каменен сводов мост над Баничарската река.

В края на живота си се оттегля в Зограф, замонашава се с иноческото име Пафнутий и се заселва в манастирския скит Черни вир. Хаджи Вълчо е имал трима сина: Никола, Георги и Йован. С тях на няколко пъти е ходил в Света гора да навести братята си монаси и да подпомага с парични средства манастирите. Никола и Георги Хадживълчеви продължават рода, а Йован не е оставил потомство. Паисий Хилендарски, както и Лаврентий като монаси, нямат потомство, родът е продължен от брат им Хаджи Вълчо и неговите синове.

Хаджи Георги Хадживълчев

Хаджи Георги участва в търговската дейност заедно с баща си. Той има син Лазар, внук Никола и правнук Георги. Правукът Георги има четирима сина: Иван, Димитър, Костадин и Михаил. През 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание и след потушаването му Димитър Г. Хадживълчев се преселва със семейството си (съпругата Варвара и сина си Милуш) в с.Реселец, Белослатинско, а другите остават в Банско. Димитър Г. Хадживълчев има четирима сина и две дъщери: Милуш, Христо, Томо, Георги, Мария, Дона и Здравка.

Йован Хадживълчев

За Йован е отбелязано в манастирската кондика, че е идвал в Хилендарския манастир заедно с чичо си Лаврентий и други гости от Банско. След това следите му се губят. Никола Хадживълчев участва в търговията с памък и други стоки заедно със своя баща и брат си Георги. Той има син Лазар и внуци от него: Михаил, Никола и Елена. Никола Лаз. Хадживълчев има четири дъщери и двама сина: Пелагия, Цвета, Богдана, Елена, Георги и Марко. Братята Георги и Марко са се изселили от Банско и се настанили в Браила. Там те учителствали няколко години, а след това открили фабрика за сапун и свещи. Георги Н. Хадживълчев има четирима сина: Богдан, Никола, Михаил и Владимир. За поколението на Марко липсват сведения. Две от сестрите се задомяват в Неврокоп, а другите остават в Банско.

Михаил Лазаров Хадживълчев – голям търговец, женен за сестрата на Хаджи Стоил – виден сановник в Белград, а после консул в Букурещ. Макар и на Сръбска служба, той дейно подпомага своите сънародници. Във Виена напечатва щампа на Зографския манастир. Михаил Л. Хадживълчев има син Иван и дъщеря Елена, която се омъжва за известния търговец Тоше Колчагов от Банско.

Иван Мих. Хадживълчев завършва търговски науки във Виена. Когато се връща в България, развива търговска дейност и се жени за Катерина Мих. Сарандова, дъщеря също на виенски търговец. От този брак добиват син Димитър и дъщеря Кадифа. Пет години след сватбата Иван М. Хадживълчев бива убит от турци, които не могли да търпят заможни и учени българи. Дъщеря им Кадифа, като израства се омъжва за известния иконописец Симеон Д. Молеров.

Димитър Ив. Хадживълчев, останал сираче, бива отгледан и изучен от дядо си Михаил, който го изпратил при шурея си хаджи Стоил в Сърбия, дето бил чиновник във външно министерство. Отначало Димитър учи в сръбско училище, после продължава образованието си в Букурещ. Като се връща в България, продължава да учи в гръцки училища в Мелник и Серес. Усвоил знания и четири езика освен матерния си (гръцки, турски, румънски и сръбски), той се подготвя за широка стопанска дейност. Оженва се за Александра Лазарова Германович. Нейният баща, виден търговец, е инициатор и спомоществувал за построяването на величествената църква Св. Троица в Банско. Александра родила девет деца, две от които умрели млади, останали Катерина, Султана, Елена, Пелагия, Михаил, Иван и Лазар. Султана се свързва с рода на резбарите Велянови от Лазарполе, Дебърско. Катерина се омъжва за търговеца Лазар Г. Сирлещов, а Пелагия – за Лазар Н. Тодев, по занятие пак търговец. Когато през 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание кметът на Банско дава убежище в града на четата на Баню Маринов, която е около 600 души. След като въстанието е потушено Димитър и децата му изгарят богатия семеен архив и бягат в Горна Джумая и Дупница. Михаил и братята му Иван и Лазар се връщат след амнистията в родния си град. Турците ги принуждават да напуснат отново Банско като ги вкарват в 80 000 гроша дълг. При пристигането си в София тримата братя живеят под наем у преселници от Македония, които са от видната фамилия Томалеви или Томалевски. С много труд и упоритост те се замогват и изплащат дълга си. Построяват три еднакви къщи на улица „Гладстон“, чийто архитект е австриецът Швамберг.

Михаил Димитров Хадживълчев заедно с братята си Иван и Лазар са търгували с дървен строителен материал, спиртни напитки и други стоки. Михаил се женил два пъти. От първата жена, Катерина Ласкова има шест деца: Султана, Мария, Елена, Кириафина, Александра и Райна. От втората жена Мария Кандитова, има син Самуил, който се преселил в Америка и там се оженил за мулатка. За неговото потомство липсват сведения.

Иван Димитров Хадживълчев – съдружник в търговията с братята си, женен за Александра Рускова, от която добил десет деца, две от които умрели малки. Синовете им са: Милош, Никола и Димитър, а дъщерите: Мария, Султана, Елена, Олга и Райна. От тяхното поколениеима разни изтъкнати специалисти: филолози, икономисти, минни инженери, химици, лекари и зъболекари.

Лазар Димитров Хадживълчев участва също като съдружник в търговията с братята си. Женен за Мария Лазарова Попатанасова, от която има две дъщери и двама сина: Пелагия, Никола, Димитър и Райна. От поколението на Лазар са излезли биолози, агрономи, икономисти и юристи.

Сродяването на Хадживълчови в старите поколения става все с лица от видни семейства от Банско, при което има случаи на женитби между братовчеди. По-голямата част от рода на Хаджи Вълчо се изселва от Банско след Балканската война и особено след Първата световна война. Повечето от тях се настаняват да живеят и работят в София.

Старите поколения, като се почне от Хаджи Вълчо, всички са се занимавали с търговия. Те са имали и поземлени имоти (ниви, ливади и дворни места), но главната им стопанска дейност е била насочена към търговията с най-различни стоки – памук, тютюн, сахтиян, дървен строителен материал, манифактура, спиртни напитки и др. Наред с това те се проявяват и като ревнители на просветата. За отбелязване е още, че посещения на Хилендарския и Зографския манастир от потомци на Хаджи Вълчо са ставали дълги години след неговата смърт и монасите са ги посрещали като видни, заслужили гости. Традицията да правят дарения за общополезни цели е запазена у рода до късно. Така братята Михаил, Иван и Лазар Хадживълчеви през 1920 г. правят скромно дарение от 60 хиляди лева за благотворителни цели чрез Министерството на народната просвета.

Източници

За съставяне на родословието и обяснителните бележки са използвани освен Паисиевата история, поменатите публикации на проф. Йордан Иванов, проф. Боян Пенев, проф. Михаил Арнаудов, още и ръкописни бележки, запазени у Хадживълчовия род. Освен това са събирани и сведения от следните лица от Банско: Александър Чучулайн, Аспарух Чучулайн, Велян Огнев, Димитър Лазаров Хадживълчев, Кириафина Ан. Белянова и Иван Младенов. Благодарение на запазените родови бележки става възможно проследяването на десет поколения от Хадживълчовия род и по този начин връщане от съвременността до епохата на Паисий Хилендарски.