Розета от Плиска
- Вижте пояснителната страница за други значения на Розета.
Розетата от Плиска е прабългарски ранносредновековен бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска.
Розета от Плиска | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | България |
област | Шумен |
град | Плиска |
Археология | |
Вид | артефакт |
Период | VII – IX век |
Епоха | Средновековие |
История
редактиранеРозетата е открита при редовни археологически разкопки от проф. Станчо Ваклинов през 1961 г. в насипа над южния басейн на голямата цистерна в дворцовия квартал на Плиска и е датирана в периода VII–IX век[1]. Знаците по нея наподобяват руническите символи в Мурфатларския скален комплекс.
Описание
редактиранеРозетата представлява бронзов медальон с диаметър 38 mm. Тя има формата на седемлъчева звезда, като върху всеки лъч са изсечени по два прабългарски рунически знака. В средата на горната ѝ част има ухо за окачване на връв, а на обратната ѝ страна е изсечен знакът IYI. Този вероятно езически знак продължава за около век да се използва и след покръстването на българите като символ, равностоен на християнския кръст[2].
Функция
редактиранеЕдна от най-ранните интерпретации на надписа е на Е. Сачев, който смята, че розетата представлява част от конска сбруя. С помощта на чувашкия език той прочита следния текст[3]:„Тази амуниция за ездитен кон да се знае носи печатните знаци на дома“. Днес това мнение и прочит не се приемат от научните среди. Веселин Бешевлиев допуска, че знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем дни в седмицата, седем планети, седемте сияйни богове, а розетата е служела за гадаене[4]. Неговата хипотеза е най-общоприетата към момента и съгласно нея различни изследователи дават свои четения на знаците върху лъчите на розетата[5][6][7][8][9].
Местонахождение
редактиранеПонастоящем розетата се съхранява в Националния археологически музей в София и може да бъде видяна в постоянната експозиция на втория етаж.
Съвременна употреба
редактиранеРозетата, заедно със знака IYI и с буквата (А) от глаголицата, често се използва от националистическите партии и организации в България. Днес се използва като изображение на медальони, обеци, ключодържатели, щампи върху тениски, рисунки върху чаши, татуировки и др.
Писателят Николай Терзийски интерпретира символиката на розетата от Плиска в своя роман „Отлъчване“ (2017).
Литература
редактиране- Теофил Теофилов. Хипотеза за принадлежността на седмолистната розета от Плиска към българския календар. За: Сб. В чест на проф. Станчо Ваклинов. ВТУ, 2001.
Източници
редактиране- ↑ Ст. Ваклинов. – Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София, 1977 г., стр. 154.
- ↑ Р. Рашев. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски“ знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25 – 31.
- ↑ Е. Сачев. Надписът върху бронзовата розета от Плиска. – Векове, 6, С., 1976, 78 – 81.
- ↑ В. Бешевлиев. – Прабългарски епиграфски паметници, София, 1981, стр. 23.
- ↑ P. Georgiev. The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria). – ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantina ac slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547 – 555.
- ↑ И. Т. Иванов. Прабългарски названия на планетите-богове, съгласно розетата от Плиска и раннохристиянски надпис от Северна Добруджа
- ↑ И. Т. Иванов. – Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска.
- ↑ А. Алексиев-Хофарт. – Изгубените кодове на древните българи. София, 2001, стр. 251.
- ↑ M. Sidorov, E. Kelevedzhiev. An approach to dating the Pliska rozette.