Розино (област Пловдив)
За другото българско село вижте Розино (Област Хасково).
Рòзино е село в Южна България, община Карлово. То е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4469 души по настоящ адрес (15 септември 2022 г.). [2]
| Розино | |
|---|---|
 Изглед от Розино | |
  Розино  Розино | |
| Общи данни | |
| Население | 4469 души[1] (15 септември 2022 г.) 67,3 души/km² |
| Землище | 66,453 km² |
| Надм. височина | 497 m |
| Пощ. код | 4340 |
| Тел. код | 03136 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 62949 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (ГЕРБ (СДС)) |
| Кметство – кмет | Али Кючук |
| Розино в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Розино е разположено между Стара планина и Средна гора. На запад най-близкото населено място е град Клисура – 9,4 км, на изток – село Кърнаре (7,2 км), а на югоизток е село Слатина – 4,5 км. Розино се намира на 24 км северозападно от гр. Карлово, на 83 км северно от Пловдив и на 116 км източно от София.
ИсторияРедактиране
Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Иван Вазов „Под игото“. След потушаване на Априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1951 г., след което е променено на днешното Розино. И двата пъти името на селото е дадено от Сава Дилинчев.
Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско (Чифлик, Рибарица, Бели Осъм, Калейца), Копривщица. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.
Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.
Обществени институцииРедактиране
Читалище „Звездица“, основано през 1898 г.Редактиране
Читалището е основано на 19 декември 1898 година нов стил, от учители и дейни жители на селото. Името на читалищете „Звездица“ поставено му от учредителите му и до днес остава същото.
Още преди учредяването на читалището е обмислена възможността за театрален живот в същото, за това говори намерения в общинските архиви документ-постановление №25 от 21 декември 1896 година на тогавашния Рахманларски Общински съвет, който решава да отпусне Общинския обор, след известни поправки за „Театрален салон за даване на вечеринки и други събрания“.
В обществения и стопански живот на селото читалището има неоспорван дял. Така например от своите бюджетни средства е помагало за основаването на кооперативната розоварна, през 1919 година купува място за построяване на читалището за 80 000 лв. като след това дава 40 000 лв. за неговото построяване. За укрепване на местната кооперация дава 32 000 лв. През 1939 година превръща пустеещите 220 дка. в прекрасни овощни градини.
Библиотека при читалище „Звездица“Редактиране
След 1883, когато е построена сградата на първото училище в Розино, започват да се събират средства за закупуване на книги за училищната библиотека, която по онова време разполага със 76 книги, 24 от които са с научно съдържание. Тази библиотека е била единствената в селото, тъй като новопостроеното през 1898 година читалище няма никаква материална база.
Библиотечното обслужване се извършвало от учителите, които са раздавали книгите предимно на ученици. Като организация читалището има вече каса и започва да набира влог от членски внос, от театрални представления, от трудови прояви и най-вече от дарения, през периода 1930-а 1940-а читалище „Звездица“ е най-богатата обществена организация и оказва финансова подкрепа на много обществени и културни мероприятия. Разраства се и библиотеката, която разполага с над 1000 тома книги, които от 1924 до 1944 година раздава дългогодишният библиотекар Сава Дилинчев.
Библиотеката при читалището от 1944 година до 1965 се помещава е частно сгради.
В периода 1944 – 1989 г. Библиотеката е субсидирана от държавата, при което в отдел култура Карлово постъпват средства за закупуване на библиотечни документи и средства за подобряване на материално-техническата база на библиотеката. В резултат на това библиотечният фонд нараства, за да достигне близо 15 000 библиотечни единици.
ОУ „Христо Г. Данов“Редактиране
Още след Коледа 1880 г. в селото се открива българско училище в частна къща, като довеждат от Клисура Лала Рачибенева, която е първата българска учителка. Българите откупуват през 1882 едно дворно място в центъра на селото и започват да строят училище и черква и първата обществена сграда, която е построена през 1883 г. е училището.
В новото училище учениците се увеличават до 4-то отделение и 1886 – 1887 г. е имало 25 ученици 18 момичета и 7 момчета. На другата година е имало 2 ученика в 1-ви клас (5 клас).
През 1933 г. цялото село е в трудов подем за изграждане на новото училище до покрив, като същото се открива за учебната 1934 – 1935 година.
Старото училище(в църковния двор) остава само за професионални курсове и други общоселски мероприятия.
Поща и кметство
ОУ „Христо Г. Данов“
Църква в Розино
Джамията на Розино
ЦъркваРедактиране
Строежът на църквата е започнат през 1882 и завършен през 1884 г.
РелигииРедактиране
Християнство (православие); евангелизъм; Българска божия църква (с пастор Румен Караджов); Свидетели на Йехова; Божия църква в България (с пастор Йордан Стоянов); Адвентисти от седмия ден (с пастор Спас Гендуров); ислям.
ЗабележителностиРедактиране
Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „Булският камък“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р. Дунав през две живописни местности - Острова или Паниците. На запад от селото е Черни връх, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките Стряма, Въртопа, Бялата вода, а под него местностите Равна и Занога. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които, погледнати отдолу, приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма.
Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.
Редовни събитияРедактиране
Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на розата. Хората отбелязват празника с танци и тържества.
Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.09.2022.