Розино (област Пловдив)

село в община Карлово, обл. Пловдив
За другото българско село вижте Розино (Област Хасково).

Рòзино е село в Южна България, община Карлово. То е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4469 души по настоящ адрес (15 септември 2022 г.). [2]

Розино
Изглед от Розино
Изглед от Розино
България
42.7126° с. ш. 24.5467° и. д.
Розино
Област Пловдив
42.7126° с. ш. 24.5467° и. д.
Розино
Общи данни
Население4482 души[1] (15 март 2024 г.)
67,5 души/km²
Землище66,453 km²
Надм. височина497 m
Пощ. код4340
Тел. код03136
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ62949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Али Кючук (ДПС)
Розино в Общомедия

География

редактиране

Село Розино е разположено между Стара планина и Средна гора. На запад най-близкото населено място е град Клисура – 9,4 км, на изток – село Кърнаре (7,2 км), а на югоизток е село Слатина – 4,5 км. Розино се намира на 24 км северозападно от гр. Карлово, на 83 км северно от Пловдив и на 116 км източно от София.

Розино е основано през XV век. След Освобождението в него се заселват много клисурци. До 1934 г. селото носи името Рахманларе, а след това Божидар, през 1951 г. името е променено на Розино. И двата пъти новото име на селото е давано от Сава Дилинчев.

Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско (Чифлик, Рибарица, Бели Осъм, Калейца), Копривщица. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.

Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.

Обществени институции

редактиране

Основно училище „Христо Г. Данов“

редактиране

След Коледата на 1880 г. в селото се открива българско училище в частна къща. Първата учителка в него е Лала Рачибенева от Клисура. През 1882 българското население откупува едно дворно място в центъра на селото и започва строежа на училище и черква. Строежа на училището е завършен през 1883 г.

В новата училищна сграда учениците се увеличават до 4-то отделение и през учебната 1886/1887 г. е имало 25 ученици, от които 18 момичета и 7 момчета. Следващата учебна година има и 2 ученика в 1-ви клас (5 клас по ново).

През 1933 г. цялото село е в трудов подем за изграждане на новото училище. Същото се открива за учебната 1934/1935 година.

Старото училище(в църковния двор) остава само за професионални курсове и други общоселски мероприятия.

Строежът на църквата „Свети първомъченик Архидякон Стефан“ е започнат през 1882 и завършен през 1884 г.

Читалище „Звездица“

редактиране

Читалище "Звездица" е основано на 19 декември 1898 година нов стил, от учители и дейни жители на селото.

Още преди учредяването на читалището е обмислена възможността за театрален живот в същото, за това говори намерения в общинските архиви документ-постановление №25 от 21 декември 1896 година на тогавашния Рахманларски Общински съвет, който решава да отпусне Общинския обор, след известни поправки за „Театрален салон за даване на вечеринки и други събрания“.

В обществения и стопански живот на селото читалището има неоспорван дял. Така например от своите бюджетни средства през 1919 година купува място за построяване на училищна сграда за 80 000 лв., а след това дава 40 000 лв. за нейното построяване. Читалището подпомага със средства основаването на кооперативната розоварна, като за укрепване на местната кооперация дава 32 000 лв. През 1939 година превръща пустеещи 220 дка. земи в прекрасни овощни градини.

Библиотека при читалище „Звездица“

редактиране

След построяването на първата училищна сграда в Розино през 1883 г. започват да се събират средства за закупуване на книги за училищната библиотека. По онова време тя разполагала със 76 книги, 24 от които с научно съдържание. Дълго време тази библиотека била единствената в селото, тъй като основаното през 1898 година читалище нямало никаква материална база.

Библиотечното обслужване се извършвало от учителите, които раздавали книгите предимно на ученици. След основаването на читалището със средствата събрани от: влог, членски внос, театрални представления, трудови прояви и най-вече от дарения, библиотеката се разраства като в края на 20-те години на миналият век разполагала с над 1000 тома книги, които от 1924 до 1944 година раздава дългогодишният библиотекар Сава Дилинчев.

Библиотеката при читалището от 1944 година до 1965 се помещава е частни сгради.

В периода 1944 – 1989 г. библиотеката се субсидира от държавата, при което в Отдел култура - Карлово постъпват средства за закупуване на библиотечни документи и подобряване на материално-техническата ѝ база. Така фондът ѝ нараства и достига близо 15 000 библиотечни единици.

Християнство: Православие; Евангелизъм , Ислям.

Забележителности

редактиране
 
Булският камък

Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „Булският камък“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Ехо“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р. Дунав през две живописни местности - Острова или Паниците. На запад от селото е Черни връх, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките Стряма, Въртопа, Бялата вода, а под него местностите Равна и Занога. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които, погледнати отдолу, приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма.

Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.

Редовни събития

редактиране

Всяка година през юни след приключването на розобера се отбелязва Празникът на розата. Хората отбелязват празника с танци и тържества.

Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране