Розмари Стателова

български музиколог

Розмари Константинова Стателова е български музиколог и музикален критик.

Розмари Стателова
български музиколог
Rozmari-Statelova.jpg
Стателова през 2008 г.
Родена
Розмари Константинова Стателова

Образование Национална музикална академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Работила в Българска академия на науките

БиографияРедактиране

Родена е на 29 юли 1941 г. във Варна. Започва да се занимава с музика в ранна детска възраст. През 1958 г. завършва Средното музикално училище „Добри Христов“ във Варна, а през 1962 г. се дипломира в теоретичния отдел на Държавната музикална академия. Работи като учител по музика в Института за детски учителки във Враца (1962 – 1965) и като музикален оформител в Българската телевизия (1969 – 1973).

През 1973 г. постъпва в Института по култура към тогавашния Комитет за култура и БАН, а от 1983 г. работи в Института за музикознание (от 1988 г. – за изкуствознание) при Българската академия на науките. От 1996 г. е ръководител на секция „Етномузикология“ на Института за изкуствознание към БАН. Като изследовател работи в областта на музикалното изпълнителство и на попмузиката, а от 2000 г. – в сферата на малцинствената музика.

През 1980 г. защитава дисертация на тема „Естрадата като социокултурно явление“ с научен ръководител Кръстьо Горанов. Доктор на изкуствознанието от 1996 г. с втора дисертация на тема „Ценностно-смислови аспекти на популярната музика в България“.

Професор от 1998 г. Пенсионира се през 2010 г.

Автор е на стотици научни студии и статии, публикувани в България, Германия, Русия, Финландия и Унгария. Изявява се като музикален критик.

Преподава във Факурлтета по журналистика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1990 – 2009), в Техническия университет в София, във Варненския свободен университет и в АМТИИ в Пловдив.

През 1995 г. е гост-професор в Хумболтовия университет в Берлин.

От 1968 г. е член на Съюза на българските композитори. Член е на Международния съвет за традиционна музика към ЮНЕСКО, изследователска група „Музика и малцинства“.

БиблиографияРедактиране

  • „Панка Пелишек“. София: Наука и изкуство, 1970
  • „Песента-оръжие“ (1976)
  • „Попмузиката“. София: Музика (1983 – в съавторство с Чавдар Чендов)
  • „Обърнатата пирамида“ (1993)
  • „Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990 – 1994“. София: Рива, 1995
  • „Лятото на българската култура“. Варна: Сталкер, 1995
  • „Студии за попмузиката“. Варна: Варненски свободен университет, 1999
  • „Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката“. София: Просвета, 2003
  • „The Seven Sins of Chalga: Toward an Anthropology of Ethnopop Music“. Sofia: Prosveta Publishing House, 2005
  • „Чуждата култура отблизо. Актуални музикални практики на сербите в двукултурната област Лужица в Германия“. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011
  • „През годините“. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011
  • „Musikalische Begegnungen bei den Sorben“. Bautzen: Domowina-Verlag, 2013

Външни препраткиРедактиране