Рокерите (на английски: rockers) са членове на субкултура сред млади бунтарски настроени хора, шофиращи мотоциклети. Възникнала са през 60-те години на XX век.[1] Думата рокер идва от английски език и в силно бюрократизирани потребителски общества. По това време се появяват в СССР (Stilyagi – „Младежки стил“), във Франция (Blousons Noirs – „Черни кожени якета“), във Великобритания (Mods – „Модове“ и Rockers – „Рокери“), Холандия (Provos – „Провокатори“), даже и в Япония (Bosozuko – „Скоростни племена“).[2] На Острова модовете и рокерите си съперничат в стила си на обличане, в музиката, която слушат и най-важното – моторите, които карат. Понякога се стига и до сблъсъци.[3] Извън Великобритания и САЩ думата рокер придобива по-общо значение.

Челси-Бридж-Рокери

Рокери също се наричат и ​​тези, които слушат рок музика.

Рокери

Мото клубове

редактиране

Един от първите мото клубове е „Нюйоркски мотоциклет“, който през 1903 г. се обединява с мотоциклетния клуб „Алфа“ от Бруклин, за да стане Федерация на американските мотоциклетисти. По-късно Асоциацията на мотоциклетите и съюзниците (M & ATA) формира отдел за „ездачи“, който се отделя в Американската асоциация на мотоциклетистите.[4]Поради участието на членовете и в Първата световна война през 1919 г. асоциацията вече не съществува.

В по-нови времена са организирани мотоциклетни клубове и вериги навсякъде по света. Това се извършва на основата на местно, регионално, общодържавно и дори на международно ниво. За създаването им са необходими поне шест члена и е редно да бъде уведомено ръководството на доминиращия региона клуб.

Организационно клубовете се различават на технологически, политически, религиозен принцип, а дори и по криминална или професионална принадлежност. В названието и емблемата на мотоциклетните клубове името на държавата от която произхождат не трябва да присъства.

Основни типове моторни клубове

редактиране

MC[5](Motorcycle Club) – тези организации се характеризират със своята строга организация, йерархия и етикет, задължителен за спазване от всички членове. Личната отдаденост и самодисциплината сред членовете има много високо по степен значение. Свещени като символ са седалището наричано „къща“ на клуба, коженото яке с емблемата и нашивките за ранга на носителя му, а с особена почит членовете се отнасят с обръщението „брат“. Тези символи сред мотористите са определени като „табу“. Не с приема посещение в къщата на не членове без покана, а ако има такава и това стане се счита за обида да се носят клубните цветове, емблемата и знаци за различаване (подобни са на тези в армията). Якето на рокера е основен символ на достойнство и не се препоръчва никому да го докосва, а на мотора му свободно не е редно да се сяда. Същото се отнася и за „мадамата“ на моториста. Обръщението към другите с израза „брат“ има сакрална стойност и трябва да се заслужи с подобаващо на добрите моторджийски нрави поведение. За членове в тези клубове не се допускат полицаи, бивши полицаи, жени и хомосексуалисти.[6]За разрешаване на възникнали спорове и конфликти е създадена йерархична система за арбитраж водена от обикновено от президента на клуба. Ранга на рокера е от значение за него, защото от това зависи дори мястото му в колоната по време на поход.

MG[7](Moto Gang) (Мото банда) – били са гангстерски с изключително строга йерархия групи, занимаващи се с търговия с оръжие, пласмент на наркотици, проституция и порнография. До 90-те години на XX век са се определяли като MC. Днес вече почти са се легализирали и не се занимават с инкриминирана дейност. На тях е посветен американският сериен филм „Синовете на анархията“ (Sons of Anarchy) (2008 – 2014). В емблемата на руския моторен клуб „Нощни вълци“ също има MG, но според някои изследователи това означава Moto Group.

OC [7](Owners Club) (Клуб на собствениците) – клубове на собствениците на мотоциклети по определени признаци като кубатура, марка на производителя и подобни. OC клубовете нямат претенции към някаква определена територия и не враждуват с никого, освен в случаите когато е нанесено оскърбление на клуба им. Въпреки това понякога техните иначе либерални правила са подобни на тези от MC.

RC [7](Riders Club) (Клуб на ездачите) – членовете са свързани единствено от мотоциклета и любовта към вятъра. Нямат йерархична организация и устав. Приемат и членове от нежния пол.

LE MC[7](Law Enforcement Motocycle Club) (Мото клуб на право прилагащите органи) – появяват се поради причината, че MC отказват достъп на членове на силовите структури.

MFC [7](Moto Fans Club) (Клуб на феновете на мото) – тук марката, типа и модела нямат значение, Тези момчета обаче имат йерархия дори и когато членуват без дори да имат собствен мотор. Понякога са от така наречените „кафе рейсъри“.

FMC WMC [7](Female Moto Club) (Woman Moto Club) – понеже другите приемат само мъже, тези клубове са дамски.

CMC [7](Club of Motor Cyclists) (Клуб на мотоциклетистите) – тук може да членува всеки любител на моторни преживявания.

GMC[7](Gay Moto Club) (Гей мото клуб) – ЛГБТ клубове без ограничения по отношение на сексуалната ориентация.

Важно са другите участници в движението по пътя

редактиране

Каската на рокера, поставена на трасето е знак, че той се нуждае от помощ.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Fashion-lifestyle.bg. Рокери – Лошите момчета на петдесетте. Посетен на 31 август 2021
  2. Чарлз Радклиф. Семената на социалното унищожение. (юли 1966 г.) Посетен на 31 август 2021
  3. Gigafox.ru. Амфетаминът, джазът и скутерите са всичко, което трябва да знаете за модната субкултура. Посетен на 31 август 2021
  4. „История на мотоциклетни клубове“ Архив на оригинала от 2021-09-01 в Wayback Machine.. BikeDomain. 17 февруари 2015 г. Посетен на 6 март 2015 г.
  5. Клубен етикет. Основни протоколни правила. Moto.bg. Посетен на 1 септември 2021
  6. Ironbrothersmc.com. Клубни правила. Посетен на 1 септември 2021
  7. а б в г д е ж з Какви мото клубове има. Bmm.bike. Посетен на 1 септември 2021

Външни препратки

редактиране