Отваря главното меню

Ролф Дитер Бринкман (на немски: Rolf Dieter Brinkmann) е германски писател, поет и преводач.

Ролф Дитер Бринкман
Rolf Dieter Brinkmann
Роден 16 април 1940 г.
Починал 23 април 1975 г. (35 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ
Ролф Дитер Бринкман в Общомедия

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Ролф Дитер Бринкман израства в семейството на банков служител във Фехта, Долна Саксония. Майката умира от рак през 1957 г.

Ролф постъпва в гимназия, но през 1958 г. я напуска, без да завърши. В Есен се обучава за книжар. През 1964 г. се жени в Кьолн и от брака си има син.

Ролф Дитер Бринкман първоначално следва педагогика, но после решава да заживее като писател на свободна практика. След 1965 г. често пътува за кратко в Лондон[1], което подбужда интереса му към съвременната англо-американска поезия и попмузика. След 1972 г. Бринкман гостува за една година в Немската академия в Рим „Вила Масимо“, а през 1974 г. е гост-доцент в Остин, Тексас.[2]

Ранната проза на Бринкман е ориентирана към естетиката на френския „нов роман“ (nouveau roman). Бринкман въвежда в Германия американската ъндърграунд-поезия и сам става водещият представител на това литературно направления от 60-години.

Заниманията с американския авангард (Франк О'Хара, Уилям Карлос Уилямс) от средата на 60-те години оказват силно влияние на Ролф Дитер Бринкман.

Към Движението от 1968 г. и неговите литературно-художествени изразни средства Бринкман се отнася критично, макар самият да смята, че „във всичките си текстове дълбоко изразява идеите на студентското движение“[3]

Постоянно изявяващ се като провокационен бунтар, след 1970 г. Бринкман се оттегля от немската литературна сцена и се посвещава изключително на писането и създаването на колажи в т.н. „томове с материали“. През последните му години възниква и неговият поетичен opus magnumВ посока Запад 1 & 2“ (Westwärts 1 & 2), който през 1975 г. посмъртно му донася престижната международна награда Петрарка.

Ролф Дитер Бринкман загива на 23 април 1975 г. в Лондон, прегазен от автомобил.

БиблиографияРедактиране

  • Ihr nennt es Sprache, Achtzehn Gedichte, Auflage 500 nummerierte Exemplare, z. T. signiert, 1962
  • Le Chant du Monde, Gedichte mit Radierungen von Emil Schumacher, 1964
  • Die Umarmung, Erzählungen, 1965
  • Ohne Neger, Gedichte, Handpressendruck in 150 nummerierten Exemplaren, 1966
  • &. Gedichte, 1966
  • Raupenbahn, Erzählungen, 1966
  • Was fraglich ist wofür, Gedichte, 1967
  • godzilla, Gedichte, 1968
  • Keiner weiß mehr, Roman, 1968
  • Die Piloten, Neue Gedichte, 1968
  • Standphotos, Gedichte, 1969
  • Gras, Gedichte, 1970
  • Aus dem Notizbuch 1972, 1973 Rom Worlds End, 1973
  • Westwärts 1 & 2, Gedichte, 1975
  • Rom, Blicke, 1979
  • Standphotos, Gedichte 1962–1970, 1980
  • Der Film in Worten. Prosa. Erzählungen. Essays. Hörspiele. Fotos. Collagen. 1965–1974, Band 1 (von 4 gepl. Bänden), 1982
  • Erzählungen. In der Grube. Die Bootsfahrt. Die Umarmung. Raupenbahn. Was unter die Dornen fiel, Band 2 (von 4 gepl. Bänden), 1985
  • Eiswasser an der Guadelupe Str, Gedichte, 1985
  • Rolltreppen im August, Gedichte, 1986
  • Erkundungen für die Präzisierung des Gefühls für einen Aufstand: Träume. Aufstände/Gewalt/Morde. Reise Zeit Magazin. Die Story ist schnell erzählt, Tagebuch, 1987
  • Schnitte, 1988
  • Künstliches Licht. Lyrik und Prosa, 1994
  • Guten Tag wie geht es so, Erzählungen, 1996
  • Briefe an Hartmut, 1999
  • vorstellung meiner hände. Frühe Gedichte, 2010

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. "London Picadilly Circus", Artikel von Michaela Schmitz
  2. Rolf Dieter Brinkmann zum 75. Geburtstag, auf literaturkritik.de, am 6. Mai 2015
  3. Jennifer Clare: Protexte. Interaktionen von literarischen Schreibprozessen und politischer Opposition um 1968, transcript, Bielefeld 2016, S. 61.

Външни препраткиРедактиране