Уикипедия

Ролф Дитер Бринкман

Ролф Дитер Бринкман (на немски: Rolf Dieter Brinkmann) е германски писател, поет и преводач.

Ролф Дитер Бринкман
Rolf Dieter Brinkmann
Роден16 април 1940 г.
Починал23 април 1975 г. (35 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрроман, разказ
Уебсайт
Ролф Дитер Бринкман в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Ролф Дитер Бринкман израства в семейството на банков служител във Фехта, Долна Саксония. Майката умира от рак през 1957 г.

Ролф постъпва в гимназия, но през 1958 г. я напуска, без да завърши. В Есен се обучава за книжар. През 1964 г. се жени в Кьолн и от брака си има син.

Ролф Дитер Бринкман първоначално следва педагогика, но после решава да заживее като писател на свободна практика. След 1965 г. често пътува за кратко в Лондон[1], което подбужда интереса му към съвременната англо-американска поезия и попмузика. След 1972 г. Бринкман гостува за една година в Немската академия в Рим „Вила Масимо“, а през 1974 г. е гост-доцент в Остин, Тексас.[2]

Ранната проза на Бринкман е ориентирана към естетиката на френския „нов роман“ (nouveau roman). Бринкман въвежда в Германия американската ъндърграунд-поезия и сам става водещият представител на това литературно направления от 60-години.

Заниманията с американския авангард (Франк О'Хара, Уилям Карлос Уилямс) от средата на 60-те години оказват силно влияние на Ролф Дитер Бринкман.

Към Движението от 1968 г. и неговите литературно-художествени изразни средства Бринкман се отнася критично, макар самият да смята, че „във всичките си текстове дълбоко изразява идеите на студентското движение“[3]

Постоянно изявяващ се като провокационен бунтар, след 1970 г. Бринкман се оттегля от немската литературна сцена и се посвещава изключително на писането и създаването на колажи в т.нар. „томове с материали“. През последните му години възниква и неговият поетичен opus magnum „В посока Запад 1 & 2“ (Westwärts 1 & 2), който през 1975 г. посмъртно му донася престижната международна награда Петрарка.

Ролф Дитер Бринкман загива на 23 април 1975 г. в Лондон, прегазен от автомобил.

Библиография

редактиране
  • Ihr nennt es Sprache, Achtzehn Gedichte, Auflage 500 nummerierte Exemplare, z. T. signiert, 1962
  • Le Chant du Monde, Gedichte mit Radierungen von Emil Schumacher, 1964
  • Die Umarmung, Erzählungen, 1965
  • Ohne Neger, Gedichte, Handpressendruck in 150 nummerierten Exemplaren, 1966
  • &. Gedichte, 1966
  • Raupenbahn, Erzählungen, 1966
  • Was fraglich ist wofür, Gedichte, 1967
  • godzilla, Gedichte, 1968
  • Keiner weiß mehr, Roman, 1968
  • Die Piloten, Neue Gedichte, 1968
  • Standphotos, Gedichte, 1969
  • Gras, Gedichte, 1970
  • Aus dem Notizbuch 1972, 1973 Rom Worlds End, 1973
  • Westwärts 1 & 2, Gedichte, 1975
  • Rom, Blicke, 1979
  • Standphotos, Gedichte 1962–1970, 1980
  • Der Film in Worten. Prosa. Erzählungen. Essays. Hörspiele. Fotos. Collagen. 1965–1974, Band 1 (von 4 gepl. Bänden), 1982
  • Erzählungen. In der Grube. Die Bootsfahrt. Die Umarmung. Raupenbahn. Was unter die Dornen fiel, Band 2 (von 4 gepl. Bänden), 1985
  • Eiswasser an der Guadelupe Str, Gedichte, 1985
  • Rolltreppen im August, Gedichte, 1986
  • Erkundungen für die Präzisierung des Gefühls für einen Aufstand: Träume. Aufstände/Gewalt/Morde. Reise Zeit Magazin. Die Story ist schnell erzählt, Tagebuch, 1987
  • Schnitte, 1988
  • Künstliches Licht. Lyrik und Prosa, 1994
  • Guten Tag wie geht es so, Erzählungen, 1996
  • Briefe an Hartmut, 1999
  • vorstellung meiner hände. Frühe Gedichte, 2010

Награди и отличия

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ "London Picadilly Circus", Artikel von Michaela Schmitz
  2. ↑ Rolf Dieter Brinkmann zum 75. Geburtstag, auf literaturkritik.de, am 6. Mai 2015
  3. ↑ Jennifer Clare: Protexte. Interaktionen von literarischen Schreibprozessen und politischer Opposition um 1968, transcript, Bielefeld 2016, S. 61.

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ролф_Дитер_Бринкман&oldid=11985552“.