Роля на НАТО в Северна Африка и Либия
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, вътр. препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Важността, която НАТО отдава на региона, е видна от поредицата инициативи и операции които Алиансът води в района на Северна Африка и Близкия изток. Почти веднага след края на Студената война, НАТО извърши оценка на новите условия в света, като се стигна до извода, че обстановката в Европа е тясно свързана със сигурността и стабилността в Средиземно море. Ето защо през 1994 г. Северно атлантическият съвет създаде „Средиземноморския диалог“ (Mediterranean Dialogue), в който членуват: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис. Най-общо основните цели на организацията са насочени към повишаване на регионалната сигурност и стабилност, постигане на по-добро взаимно разбиране, както изясни целите на НАТО в региона.
Всичко това определено доказва, че Алиансът има голям интерес за поддържането на сигурността и стабилността в региона на Средиземно море и Близкия изток, като за постигането на тази цел ще се използват всички мерки.
Както казва г-н Расмусен, пред участниците на форума за Нова дипломация където се казва ”Ние всички се изправяме пред едни и същи заплахи: тероризъм, разпространение на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик, както и липса на енергийни източници. Тези заплахи са еднакви където и да живеем – в Близкия изток, Северна Африка, Европа, Северна Америка и ние всички трябва да работим заедно за тяхното решаване. Същото е и с кризата в Либия. Ако НАТО и страните от региона не бяха действали, ние щяхме да сме свидетели на кръвопролития от Бенгази до Брега и на края на освободителното движение в Либия. В регионален мащаб, ярката арабска пролет щеше да се превърне в безрадостна и мрачна зима. Ние обаче искаме да видим цветовете на арабската пролет и региона свободен, демократичен, модерен и стабилен.“
Кампания „Обединен защитник“ редактиране
За противодействие на влошената обстановка в Либия на 18.03.2011 г. коалиция от държави, водена от САЩ и Франция, предприе операция „Odyssey dawn“ по налагане на забранена за полети зона и нанасяне на удари по силите на режима, застрашаващи гражданското население.
Фактически, Алиансът стартира кампания под кодовото име „Обединен защитник“ на 23 март 2011 г. Във функционален план тя се състоеше от две операции: - операцията на НАТО по налагане на оръжейно ембарго; - операция по налагането на забранена за полети зона (NFZ) и защита на цивилното население и населените места в Либия под заплаха от атака.
Основната цел на операцията по налагане на оръжейното ембарго беше не допускането навлизането на оръжие, боеприпаси, резервни части и наемници на територията на Либия. В нея участваха 12 държави сред които и България (Белгия, Канада, Франция, Гърция, Италия, Холандия, Испания, Румъния, Турция, Великобритания и САЩ). През различните етапи на операцията задачите се изпълняваха от различни военни средства, като: фрегати, разрушители, подводници, самолетоносачи, морска патрулна авиация и др., като във върховата фаза на операцията в нея участваха 21 военноморски средства. За времето на операцията (към 21 октомври) бяха разпитани/опознати 3130 кораба, извършени бяха 296 бординга и 11 кораба бяха отклонени (denials), тъй като беше оценено, че представляват риск.
Операцията по налагане на забранена за полети зона и защита на цивилното население и населените места в Либия под заплаха от атака фактически започна на 31 март 2011 г., когато Алиансът пое цялото командване на военните действия над Либия. Целта на операцията беше да защити цивилното население и населените места в Либия под заплаха, като затвори въздушното пространство над страната и предотврати използването на въоръжените сили на режима за атакуване на мирното население.
В операцията със сили и средства участваха 16 страни (Белгия, Канада, Дания, Франция, Гърция, Италия, Йордания, Холандия, Норвегия, Катар, Испания, Швеция, Турция, Обединените Арабски Емирства, Великобритания и САЩ), като във върховата фаза на операцията участваха над 260 самолета, вертолета, безпилотни летателни апарати и системи за въздушно наблюдение. За времето на операцията бяха извършени 26 223 мисии, от които 9634 ударни. По време на полетите бяха унищожени над 5900 военни цели включително над 400 артилерийски системи и ракетни пускови установки, над 600 танка и бронирани бойни машини, както и на 450 пунктове за управление. Назначаването на целите и тяхното поразяване се извършваше изключително прецизно, след задълбочена оценка и с високоточни оръжейни системи с основна цел избягване на жертви сред местното население.
Основните усилия на силите на НАТО се фокусираха към нанасяне на удари по цялата верига, осъществяваща планирането, изпълнението и осигуряването на действията на силите на режима, като бе постигнато общо намаляване на способностите на режима за извършване на операции и тяхното осигуряване.
В резултат на успешните първоначални действия на коалицията, и впоследствие на НАТО, на режима на Кадафи бе попречено да постигне стратегическата си цел – масирано използване на въоръжените си сили срещу цивилното население.
Общото ръководство на операциите беше поверено на Съвместното командване на силите (JFC) в Неапол, Италия.
Опита от участието в различни конфликти и кризи през последните години определено показва, че НАТО е в състояние да подпомогне региона на Северна Африка и Либия, но стабилността и просперитета не могат да бъдат наложени от вън, те могат да бъдат изградени от местните жители подпомагани от съответните международни институции.
Последвали реакции редактиране
Анализът на процесите в арабските страни показва следните възможни последици и предизвикателства, породени от тях.
Вследствие на кризисните явления в Северна Африка се формира зона на нестабилност в близост до Европа с произтичащите от това рискове за: възникване на гражданска война в някои от страните; усложнения в междудържавните отношения; рязко увеличаване на емиграцията; създаване на условия за разширяване на дейността на съществуващи и създаване на нови радикални ислямски и терористични организации.
Трудно може да бъде променена посоката на започналите промени в политическата, социалната и икономическата област в отделните страни.
Разцеплението и противопоставянето на религиозен, етнически или племенен признак засилват допълнително напрежението в региона поради опитите на разочаровани от властите групи от населението да се възползват от ситуацията, за да наложат исканията си.
Предвид сериозните трудности, пред които са изправени държавите в криза от региона, протестите на териториите им вероятно ще продължат с променливи интензивност и мащаби; Независимо от общите причини за възникването и сходствата на исканията проявите на масово недоволство в района на Северна Африка и Либия имат своя специфика и се отразяват различно върху процесите в отделните страни; Свалянето на авторитарните режими от власт е само част от предизвикателствата пред тези страни, тъй като може да се окаже, че промяната не е действително революционна, а новата политическа система не е демократична; Изграждането на отношенията с водещите държави на принципно нови основи се очертава като сериозно предизвикателство за управляващите режими в региона; Запазва се опасността терористични структури, които се възползваха от ситуацията и активизираха дейността си в Северна Африка и на Арабския полуостров, да се насочат и към Европа, като използват различни способи за проникване, в т.ч. миграционните потоци.
Липсват гаранции, че властите в страните от региона ще осигурят стабилност на енергийните доставки за Европа и ефективност в борбата срещу екстремизма; Арабското „пробуждане“ няма алтернатива поради очерталите се трайни тенденции в обществените нагласи за необходимостта от промяна на статуквото, нарастващите очаквания и международната подкрепа, която получават обхванатите от протести страни; Очаква се процесите в региона да повлияят в дългосрочен план върху вътрешната и регионалната политика на всички управляващи режими.
Необходимо е засилване на значението на комуникационните усилия за подобряване на образа на НАТО в арабския свят, за постигане на по добро разбиране на неговата роля и за изграждането на взаимно доверие между съюзниците и партньорите.
Заключение редактиране
Операция „Обединен защитник“ приключи, но Алиансът ще продължи да наблюдава ситуацията в региона на Северна Африка и Либия и да поддържа необходимия капацитет за своевременно реагиране в случай на възобновена заплаха за цивилното население.