Роман Палеолог
Роман Палеолог (на средногръцки: Ρωμανός Παλαιολόγος) е византийски сановник от края на XI век – рàнен представител на Палеолозите, притежавал престижната титла куропалат при управлението на император Алексий I Комнин.
Роман Палеолог | |
византийски аристократ от XI в. | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Семейство | |
Род | Палеолози |
Баща | Георги Палеолог[1] |
За Роман Палеолог и неговия произход липсват по-подробни сведения. Той се споменава единствено в регистрите на присъстващите на Влахернския събор в края на 1094 г., където е посочен като Роман, сина на Палеолог с престижната титла куропалат веднага след друнгария на виглата и протопроедър на сената Николай Мерментул и преди куропалата Йоан Синадин.[2] През 1933 г. френският изследовател Виталиен Лоран изказва хипотезата, че Роман Палеолог е бил син на севата Георги Палеолог и Анна Дукина, и го идентифицира с неназования по име дука на Солун, за когото се разказва в сатиричния диалог Тимарион.[3] Тезата на Лоран обаче по-късно е отхвърлена поради хронологични разминавания – знае се, че бракът между Георги Палеолог и Анна Дукина е сключен в края на 1080 г. или началото на 1081 г., което би означавало, че ако е техен син, то Роман Палеолог би трябвало да е роден през 80-те години на XI век и следователно през 1094 г. би бил прекалено млад, за да участва на такова важно събитие като Влахернския синод, а и всички деца на Георги Палеолог и Анна Дукина са били удостоени с титлата севаст, с каквато Роман не споменат в регистъра на синода.[4] Освен това по-късни сведения позволяват дукът на Солун от Тимарион да бъде идентифициран с друг от синовете на севаста Георги и Анна Дукина.
Поради тази причина се приема, че Роман Палеолог всъщност е син на протоновилисима Георги Палеолог, който също е присъствал на Влахернския събор[5] и който според френските изследователи Жан-Пол Шейне и Жан-Франсоа Вание най-вероятно е син на неизвестен брат на Никифор Палеолог и е първи братовчед по бащина линия на севаста Георги Палеолог.[6]
Родословие
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Études prosopographiques.
- ↑ Gautier 1971, с. 249 – 250, 22 Le curopalate Romain, fils de Paléologue.
- ↑ Laurant 1933, с. 142, 143, no.(3) ; Cheynet & Vannier 1986, с. 152, 153, 16. – Romain Paléologue, no.2.
- ↑ Gautier 1971, с. 244, 22 Le curopalate Romain, fils de Paléologue; Cheynet & Vannier 1986, с. 152, 153, 16. – Romain Paléologue; Polemis 1968, с. 153, no. 5.
- ↑ Gautier 1971, с. 244, 15 Le protonobélissime Georges Paléologue .
- ↑ Gautier 1971, с. 249 – 250, 23 Le curopalate Romain, fils de Paléologue; Cheynet & Vannier 1986, с. 145, 152 – 153, 11. – Georges Paléologue, 16. – Romain Paléologue''; Polemis 1968, с. 153, no. 5.
Източници
редактиране- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique. – Revue des Études Byzantin, 29, 213 – 284, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1971.1445, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445
- ((fr)) Laurent, Vitalien (1933). La généalogie des premiers Paléologues. – Byzantion, 8(1). Peeters Publishers, 125 – 149, https://www.jstor.org/stable/44167979
- ((en)) Polemis, Demetrios (1968). The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone press
- ((en)) Jeffreys, M. et al. (eds) (2016). Romanos, son of protonobelissimos Georgios Palaiologos (ID: ID: Romanos 105). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/108222/