Роман Якобсон
Вижте пояснителната страница за други личности с името Якобсон.
Роман Осипович Якобсон (р. 23 октомври 1896 – п. 18 юли 1982)[1] е руски, после чехословашки, накрая американски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа.
| Роман Якобсон | |
|---|---|
| руски езиковед и литературен теоретик | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
10 октомври 1896 г.
|
| Починал | |
| Погребан | САЩ |
|
|
|
| Етнос | руснаци |
| Религия | Православна църква |
| Националност |
 Русия САЩ |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, културология |
| Работил в |
Колумбийски университет, Харвардски университет |
| Известен с |
функции на езика синтагматична ос парадигматична ос |
| Повлиян | Фердинанд дьо Сосюр, Миколай Крушевски |
| Повлиял |
Пражки лингвистичен кръжок Клод Леви-Строс Ролан Барт Пол Рикьор |
| Семейство | |
| Съпруга |
Софя Фелдман (1922–1935, развод) Сватава Пиркова (1935–1962, развод) Кристина Поморска (1962–1982, смъртта му) |
| Роман Якобсон в Общомедия | |
Утвърждава се сред най-влиятелните лингвисти на ХХ век и първите учени, развили структурния анализ на езика, поезията и изкуството. Нареждан е сред бащите на семиотиката.
БиографияРедактиране
Якобсон е роден в заможно семейство от еврейски произход в Русия и проявява интерес към езика на много ранна възраст.
Като студент е водеща фигура в московския лингвистичен кръг, играе важна роля в московското авангардно изкуство и поезия. Запознава се с работата на Фердинанд дьо Сосюр, насочвайки вниманието си към начина, по който структурата на езика обслужва собствената му функция – да отдава информация между говорещите.
Заминава (1920) за Прага като член на съветска търговска мисия, за да завърши обучението си. Работи като преводач в посолството на СССР до 1929 г. Задълбочава се едновременно в академичния и културен живот на Чехословакия и установява близки отношения с много чешки поети и литературни дейци. Впечатлява чешките академици с изучаване на чешки стихове.
През 1926 г., заедно с Вилем Матезиус и др., е съосновател на Пражкия лингвистичен кръжок (сред неговите членове са Николай Трубецкой, Рене Уелек, Ян Мукаржовски). Там многото му разработки върху фонетиката подпомагат развитието на работата му, свързана със структурата и функцията на езика. Всеобщата структурно-функционална теория на фонетиката на Якобсон, базирана на йерархията на отличителните фигури, е първото успешно решение на нивото на лингвистичен анализ съгласно хипотезите на Сосюр. Този начин на анализи е прилаган от неговото протеже Мишел Силвърстейн в редица основни статии за типологията на лингвистичната функция.
След като напуска (1929) посолството на СССР, защитава дисертация в Немския университет в Прага през 1930 г. От 1931 г. преподава руска филология и стара чешка литература в Масариковия университет в Бърно, където става доцент (1937). Получава чехословашко гражданство през 1937 г. Напуска Бърно при нахлуването на германците в Чехословакия (15 март 1939) и се крие с жена си около месец в Прага, докато получат изходни визи.
Пристига (23 април) в Дания и чете лекции в Копенгагенския университет, свързва се с Копенхагенския езиков кръг и мислители като Луи Йелмслев. От 3 септември е в Осло, където работи в Института по сравнителна културология и е избран за действителен член на Норвежката академия на науките. Чувайки съобщението (9 април 1940) за германското нахлуване в Норвегия, без дори да се върне в къщи за документи, бяга с жена си към границата и влизат в Швеция (23 април) като бежанци. Там преподава в Университета на Упсала.[2]
Пез май 1940 г. отплава с кораба Remmaren за САЩ и пристига в пристанище Ню Йорк на 4 юни с.г. Поддържа близки отношения с чехословашката имигрантска общност. Получава американско гражданство през 1952 г.
Свързва се в Свободния университет за висши науки с Клод Леви-Строс, който също изиграва важна роля за структурализма. Преподава в различни висши училища в САЩ. През 1949 г. се премества в Харвардския университет, където остава до пенсионирането си. През последното си десетилетие използва кабинет в Масачузетския технологичен институт, където е почетен (емеритус) професор.
През 1959 г. основава научното списание International Journal of Slavic Linguistics and Poetics.
В началото на 60-те години Якобсон започва да набляга повече на всестранните полета на езика и да пише за комуникативните науки като цяло.
През 1962 г. е предложен за Нобелова награда за литература от професора по лингвистика в Университета на Мюнстер Петер Хартман[3].
През 1982 г. умира в къщата си в Кеймбридж (Масачузетс). Погребан е в гробището Маунт Обърн. На надгробния му камък пише на руски език: „Роман Якобсон, руский филолог“.
БиблиографияРедактиране
- Selected Writings (ed. Stephen Rudy). The Hague, Paris, Mouton, in six volumes (1971–1985):
- I. Phonological Studies, 1962
- II. Word and Language, 1971
- III. The Poetry of Grammar and the Grammar of Poetry, 1980
- IV. Slavic Epic Studies, 1966
- V. On Verse, Its Masters and Explores, 1978
- VI. Early Slavic Paths and Crossroads, 1985
- VII. Contributions to Comparative Mythology, 1985
- VIII. Major Works 1976–1980. Completion Volume 1, 1988
- IX.1. Completion, Volume 2/Part 1, 2013
- IX.1. Completion, Volume 2/Part 2, 2014
- На български език
- Роман Якобсон, Езикът на поезията, прев. Христо Трендафилов, ИК „Захарий Стоянов“, 2000
ИзточнициРедактиране
- ↑ Rudy S.. Roman Jacobson: A Chronology. // Роман Якобсон: Тексты, документы, исследования. РГГУ, 1999. с. 83-103. Архивиран от оригинала на 2 декември 2014. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код „eng“)
- ↑ Roman Jakobson in Sweden 1940-41.
- ↑ Nomination Database – Literature: 1962, nobelprize.org.
Външни препраткиРедактиране
- Роман Якобсон – московски период: Московски лингвистичен кръжок, ОПОЯЗ, авангардизъм, статии-писма, старославянска поезия, структурно тълкуване на текста (символики, лексикален анализ, метрика), американски период: изследване на афазията (невролингвистика)
- Амелия Личева, „Българският Якобсон“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Култура“, 31 март 2000
- Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Литературен вестник“, бр. 9, 5 март 2003 (архивирано от оригинала Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine.)
- Христо Трендафилов, „Роман Якобсон, литературоведът, предговор към Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), електронно списание LiterNet, 7 септември 2006, № 9 (82)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman Jacobson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |