Роман Якобсон

Вижте пояснителната страница за други личности с името Якобсон.

---

Роман Осипович Якобсон (р. 23 октомври 1896 – п. 18 юли 1982) е руски, после чехословашки, накрая американски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа.

Роман Якобсон Роман Осипович Якобсон
руски езиковед и литературен теоретик
Роден	11 октомври 1896 г. Москва, Руска империя
Починал	18 юли 1982 г. Бостън, САЩ
Националност	Русия  САЩ
Религия	Православна църква
Образование	Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област	Филология, културология
Работил в	Колумбийски университет, Харвардски университет
Известен с	функции на езика синтагматична ос парадигматична ос
Повлиян	Фердинанд дьо Сосюр, Миколай Крушевски
Повлиял	Пражки лингвистичен кръжок Клод Леви-Строс Ролан Барт Пол Рикьор
Роман Якобсон в Общомедия

Утвърждава се сред най-влиятелните лингвисти на ХХ век и първите учени, развили структурния анализ на езика, поезията и изкуството. Нареждан е сред бащите на семиотиката.

Биография

Якобсон е роден в заможно семейство от еврейски произход в Русия и проявява интерес към езика на много ранна възраст.

Като студент е водеща фигура в московския лингвистичен кръг, играе важна роля в московското авангардно изкуство и поезия. Запознава се с работата на Фердинанд дьо Сосюр, насочвайки вниманието си към начина, по който структурата на езика обслужва собствената му функция – да отдава информация между говорещите.

Заминава (1920) за Прага като член на съветска търговска мисия, за да завърши обучението си. Работи като преводач в посолството на СССР до 1929 г. Задълбочава се едновременно в академичния и културен живот на Чехословакия и установява близки отношения с много чешки поети и литературни дейци. Впечатлява чешките академици с изучаване на чешки стихове.

През 1926 г., заедно с Вилем Матезиус и др., е съосновател на Пражкия лингвистичен кръжок (сред неговите членове са Николай Трубецкой, Рене Уелек, Ян Мукаржовски). Там многото му разработки върху фонетиката подпомагат развитието на работата му, свързана със структурата и функцията на езика. Всеобщата структурно-функционална теория на фонетиката на Якобсон, базирана на йерархията на отличителните фигури, е първото успешно решение на нивото на лингвистичен анализ съгласно хипотезите на Сосюр. Този начин на анализи е прилаган от неговото протеже Мишел Силвърстейн в редица основни статии за типологията на лингвистичната функция.

След като напуска (1929) посолството на СССР, защитава дисертация в Немския университет в Прага през 1930 г. От 1931 г. преподава руска филология и стара чешка литература в Масариковия университет в Бърно, където става доцент (1937). Получава чехословашко гражданство през 1937 г. Напуска Бърно при нахлуването на германците в Чехословакия (15 март 1939) и се крие с жена си около месец в Прага, докато получат изходни визи.

Пристига (23 април) в Дания и чете лекции в Копенгагенския университет, свързва се с Копенхагенския езиков кръг и мислители като Луи Йелмслев. От 3 септември е в Осло, където работи в Института по сравнителна културология и е избран за действителен член на Норвежката академия на науките. Чувайки съобщението (9 април 1940) за германското нахлуване в Норвегия, без дори да се върне в къщи за документи, бяга с жена си към границата и влизат в Швеция (23 април) като бежанци. Там преподава в Университета на Упсала.

Пез май 1940 г. отплава с кораба Remmaren за САЩ и пристига в пристанище Ню Йорк на 4 юни с.г. Поддържа близки отношения с чехословашката имигрантска общност. Получава американско гражданство през 1937 г.

Свързва се в Свободния университет за висши науки с Клод Леви-Строс, който също изиграва важна роля за структурализма. Преподава в разни висши училища в САЩ. През 1949 г. се премества в Харвардския университет, където остава до пенсионирането си. През последното си десетилетие използва кабинет в Масачузетския технологичен институт, където е почетен (емеритус) професор.

В началото на 1960-те години Якобсон започва да набляга повече на всестранните полета на езика и да пише за комуникативните науки като цяло.

Библиография

• Роман Якобсон, Езикът на поезията, прев. Христо Трендафилов, ИК „Захарий Стоянов“, 2000

Външни препратки

• Роман Якобсон – московски период: Московски лингвистичен кръжок, ОПОЯЗ, авангардизъм, статии-писма, старославянска поезия, структурно тълкуване на текста (символики, лексикален анализ, метрика), американски период: изследване на афазията (невролингвистика)
• Амелия Личева, „Българският Якобсон“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Култура“, 31 март 2000
• Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Литературен вестник“, бр. 9, 5 март 2003 (архивирано от оригинала)
• Христо Трендафилов, „Роман Якобсон, литературоведът, предговор към Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), електронно списание LiterNet, 7 септември 2006, № 9 (82)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman Jacobson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.