Ромен Ролан

френски писател и музиколог

Ромен Ролан (на френски: Romain Rolland) е френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, биограф, романист, носител на Нобелова награда за литература (1915) за творбата си „Жан Кристоф“.

Ромен Ролан
Romain Rolland
френски писател и музиколог
Romain Rolland 1915.jpg
Ромен Ролан през 1915 г.
Роден
Починал
Везле, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Екол нормал
Професия писател, есеист, драматург, биограф, музиковед
Литература
Период 1888 – 1944
Жанрове исторически роман, биография, съвременен роман
Известни творби Жан Кристоф“ (1904 – 1912)
Награди Нобелова награда за литература (1925) Нобелова награда
Повлиян Жан-Жак Русо, Франсоа Рабле, Ернест Ренан, Лев Толстой, Махатма Ганди, Анри Бергсон, Херман Хесе
Семейство
Баща Емил Ролан
Съпруга Мария Павловна Кудашова

Подпис Signature Romain Rolland.jpg
Уебсайт
Ромен Ролан в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 29 януари 1866 г. Учи в Париж и Рим, дипломира се през 1895 г. с докторат по изкуствата. На 29 години става преподавател по история на изкуството в Екол Нормал Сюпериор в Париж, а осем години по-късно – в Сорбоната.

Поддържа кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.

Романът му „Жан Кристоф“ се състои от 10 книги и е най-големият познат роман, преведен на много езици.

 
Ромен Ролан на балкона на дома си в Париж, 1914

Ромен Ролан е вероятно един от най-горещите привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили на човечеството срещу варварството. Една от причинете да бъде присъдена на Ромен Ролан Нобеловата награда за 1915 е книгата му „Над суматохата“. Това са поредица статии писани в Швейцария в началото на Първата световна война и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и „крепост“, в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението „Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум“. Патосът за необходимостта от „обединяване на всички свободни и братски сърца в света“ и задължението на братята по перо: „Занаята на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи“, звучат и днес актуално и не са изгубили силата си.

Умира на 30 декември 1944 г.

БиблиографияРедактиране

 
Титулна страница на Жан-Кристоф, 1906
 
Корица на Quinze Ans de combat (1919 – 1934), 1935
  • Amour d'enfants (1888)
  • Les Baglioni (1891)
  • Empédocle (1891)
  • Orsino (1891)
  • Le Dernier Procès de Louis Berquin (1892)
  • Les Origines du théâtre lyrique moderne (1895)
  • Histoire de l'opéra avant Lully et Scarlatti (1895)
  • Cur ars picturae apud Italos XVI saeculi deciderit (1895)
  • Saint-Louis (1897)
  • Aërt (1897)
  • Les Loups (1898)
  • Le Triomphe de la raison (1899)
  • Danton (1899)
  • Le Poison idéaliste (1900)
  • Les Fêtes de Beethoven à Mayence (1901)
  • Le Quatorze Juillet (1902)
  • François-Millet (1902)
  • Животът на Бетховен, Vie de Beethoven (1903)
  • Le temps viendra (1903)
  • Le Théâtre du peuple (1903)
  • La Montespan (1904)
  • Жан-Кристоф, Jean-Christophe (1904 – 12)
  • Микеланджело, Vie de Michel-Ange (1907)
  • Musiciens d'aujourd'hui (1908)
  • Musiciens d'autrefois (1908)
  • Antoinette (1908)
  • Панаирът на площада, La Foire sur la place (1908)
  • В къщата, Dans la maison (1908)
  • Haendel (1910)
  • Приятелките, Les Amies (1910)
  • Горещият храсталак, Le Buisson ardent (1910)
  • Животът на Толстоя, La Vie de Tolstoï (1911)
  • Les Amies (1911)
  • Новият ден, La Nouvelle Journée (1912)
  • L'Humble Vie héroïque (1912)
  • Au-dessus de la mêlée (1915)
  • Salut à la révolution russe (1917)
  • Pour l'internationale de l'Esprit (1918)
  • L'Âge de la haine (1918)
  • Кола Брьонон: „Нашенецът си е жив и здрав“, Colas Breugnon (1919)
  • Pour l'internationale de l'Esprit (1919)
  • Les Précurseurs (1919)
  • Clérambault (1920)
  • Пиер и Люси: Историята на една любов, Pierre et Luce (1920)
  • Pages choisies (1921)
  • La Révolte des machines (1921)
  • Анета и Силвия, Annette et Sylvie (1922)
  • Les Vaincus (1922)
  • Лято, L'Été (1924)
  • Махатма Ганди, Gandhi (1924)
  • Майка и син, Mère et fils (1924)
  • Игра на любовта и смъртта, Le Jeu de l'amour et de la mort (1925)
  • Pâques fleuries (1926)
  • Léonides (1928)
  • De l'Héroïque à l'Appassionata (1928)
  • Essai sur la mystique de l'action (1929)
  • L'Inde vivante (1929)
  • Vie de Ramakrishna (1929)
  • Vie de Vivekananda (1930)
  • L'Évangile universel (1930)
  • Goethe et Beethoven (1930)
  • L'Annonciatrice (1933)
  • Quinze Ans de combat (1935)
  • Compagnons de route (1936)
  • Le Chant de la Résurrection (1937)
  • Les Pages immortelles de Rousseau (1938)
  • Robespierre (1939)
  • Бетховен, Великите творчески епохи, Недовършената катедрала, Девета симфония, La Cathédrale interrompue (1943 – 45)
  • Péguy (1945)

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за