Росен (област Пазарджик)
Тази статия е за селото в Област Пазарджик. За други значения вижте Росен (пояснение).
Росен е село в Южна България, в Горнотракийската низина, в община Пазарджик, област Пазарджик.
| Росен | |
  Росен  Росен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 492 души[1] (15 март 2024 г.) 23,6 души/km² |
| Землище | 20,867 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 4421 |
| Тел. код | 035255 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 63032 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Пазарджик Петър Куленски (ПП – ДБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Росен Васил Рангелов (Новото време) |
География редактиране
Росен е разположен върху южните поли на Овчите хълмове и същевременно на левия бряг на река Луда Яна. Надморската височина е 260 m. Селото се намира на 18 km на север от Пазарджик и се свързва с него чрез шосе през Ивайло-Черногорово. Съседни села на Росен са Овчеполци, Черногорово, Цар Асен, Сбор и Гелеменово.
История редактиране
В землището на Росен се намират 7 тракийски надгробни могили, които Д.Цончев, (1963 г., с.17) свързва със стари селища. Северозападно от селото на 2,5 km се намират две от тях които той свързва с близкото селище с крепост „Хисаря“ в късно римско или ранно византийско време при завоя на Луда Яна в землището на село Цар Асен. Североизточно на 1 km от селото в м. Абдиец и Брънчев гьол се намират следи от голямо селище с некропол от една могила. Намират се следи (парчета от домашни глинени съдове) от старо селище, вероятно от по-късно време на 1 km северозпадно от селото.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балдево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
Религии редактиране
- Селото е християнско, източно православно.
Културни и природни забележителности редактиране
Редовни събития редактиране
- Селският събор се организира на Цветница – тази традиция възражда бившият кмет Ботьо Ботев, но с промяна на датата. Преди Девети септември съборът се е правел на Спасовден, който е храмов празник на местната църква „Свето Вознесение Господне“. Празникът обаче е 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък. Затова г-н Ботев предлага съборът да е на Цветница, като имен ден на селото, и от възстановяването на традицията е на този ден.
Личности редактиране
Никола Малев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[3]- Ненко Терзийски - участник в Оборищенскто събрание, предал решенията за въстанието на османската власт
Други редактиране
Фолклорна група „Росна Китка“ – първите години на групата са от 1966 до 1986, през които е печелила много награди, медали и значки. 20 години по-късно групата е възродена отново от Мария Георгиева (главен ръководител и библиотекарка на народно читалище „Отец Паисий“). Групата съществува и до днес. Към нея има детска певческа и танцова група „Росенче“. От началото на 2009 година е сформиран и танцов състав.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415 и 827.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415.
