Росица Баталова
Росица Георгиева Баталова е българска диригентка и музикална общественичка.
| Росица Баталова | |
| българска диригентка | |
| Родена |
3 септември 1930 г.
|
|---|---|
| Починала |
София, България |
| Националност |  България |
| Учила в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Направление | оперета |
Биография редактиране
Родена е през 1930 г. в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред съоснователите и солистите на Старозагорската опера. През 1941 г. семейството се мести в София, където Баталова учи във Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор и получава насоки за работата си от все още младите диригенти Илия Темков и Добрин Петков.[1]
През 1954 г. Росица Баталова завършва Държавната музикална академия – специалност Композиция, където нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и Асен Димитров, и специалност Дирижиране при проф. Влади Симеонов. През 1964 г. специализира в Италия при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара.[2]
Между 1955 и 1957 г. Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов, след което в продължение на много години е диригент в Държавен музикален театър „Стефан Македонски“.[2] Първата ѝ по-голяма изява на сцената на Музикалния театър е в последната оперета на Исаак Дунаевски, „Бялата акация“. [1]
През 1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София“. През 1969 г. е удостоена със званието „заслужил артист“.[2]
Под нейно диригентство на сцена са поставени множество български и чужди произведения:[1][2]
Умира в София на 19 януари 2015 г.
Репертоар редактиране
- оперети:
- Марин Големинов – „Златната птица“,
- Исаак Дунаевски, „Бялата акация“, „Волният вятър“,
- Имре Калман – „Царицата на чардаша“, „Принцесата на цирка“, „Графиня Марица“,
- Франц Лехар – „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембург“, „Теменужката от Монмартр“,
- Юрий Милютин – „Целувката на Чанита“,
- Жак Офенбах – „Хубавата Елена“, „Орфей в Ада“,
- Франц фон Супе – „Бокачо“, „Хубавата Галатея“,
- Парашкев Хаджиев – „Сирано дьо Бержерак“,
- Йохан Щраус (син) – „Прилепът“, и други.
- мюзикъли:
- Горни Крамер – „Лека нощ, Бетина“, и други
- балети:
- „Щраусиана“ по музика на Йохан Щраус (син).
Библиография редактиране
Освен като диригент, Баталова се изявява и като публицист; автор е на книгите „Автобиографични разкази“, „Спомени за хора и събития“, „Размисли и спомени за диригентското изкуство“.[1]