Ротационен преобразувател

Схема на еднофазен ротационен преобразувател
500 kW ротационен еднокотвен преобразувател на Westinghouse от 1909 г.

Ротационният преобразувател (еднокотвен) е вид електрическа машина, обединяваща характеристиките на променливотокова синхронна машина и постояннотокова в един общ корпус с ротор и статор. Ротационният преобразувател е с двупосочно действие. Неговите роторни намотки са изведени едновременно на колекторни пръстени и на колекторни пластини. Това му позволява да служи като механичен токоизправител, инвертор или честотен преобразувател.[1]Тези машини понякога са класифицирани и като електромеханичен преобразувател.

При подаване на променлив ток на колекторните пръстени, от колекторните пластини се получава постоянен ток. Обратното действие е при подаване на постоянен ток на колекторните пластини. Тогава на колекторните пръстени се получава променлив ток. При това преобразуване загубите са много по-малки, отколкото ако работят две отделни машини в схема (мотор-генератор) само с механична връзка. Такива преобразувател могат да се използват и като регулатори на честотата за различни по вид токове, чрез регулиране на големината на постоянния ток и съответно и скоростта на въртене. Масово са използвани като механични токоизправители преди появата на мощните полупроводникови елементи. Все още съществуват причини да се използва такъв преобразувател дори и сред най-новите технологии. Важно е да се отбележи, че при ротационния преобразувател рядко се използва механична връзка с първичен двигател.

За преобразуване на еднофазно напрежение в трифазно често се използва фазов ротационен преобразувател, който включва в схемата си обикновен трифазен двигател. Предимство е безопасността и ефективността и е надежден начин при преобразуване на еднофазното напрежение.[2]

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране