Рошлово
Рошлово или Доганджи, Довандже (на гръцки: Γερακαριό, Геракарио, на катаревуса: Γερακαριόν или Γερακάρειον, Геракарион, до 1926 година Δογάντζα, Догандза[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има население от 243 души.
| Рошлово Γερακαριό | |
| — село — | |
 Библиотеката в Рошлово | |
  Рошлово  Рошлово  Рошлово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 323 m |
| Население | 116 души (2021 г.) |
| Рошлово в Общомедия | |
География
редактиране
Селото е разположено в планината Круша (Крусия или Дисоро).
История
редактиранеКрай Рошлово е разкрито антично селище, обявено в 1937[2] и в 1986 година за защитен паметник.[3]
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век Рошлово е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Рошлово (Rochlovo) има 60 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 225 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рошлово (Дувандже) има 270 жители българи християни и 85 турци.[5]
В Рошлово пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:
| „ | Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10-15 униатски къщи.[6] | “ |
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рошлово (Rochlovo) има 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]
По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.[8]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Геракарион.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пелити[9] | Πελίτι | Пелапис | Πελάτης[10] | възвишение на ЮИ от Рошлово (426 m)[9] |
| Доганджа[9] | Δογάντζα | Гераки | Γεράκι[10] | възвишение на СИ от Рошлово (489,6 m)[9] |
| Асар | Άσάρ | Кофто | Κοφτό[10] |
Личности
редактиране- Родени в Рошлово
Христо Митов Голиев, служил в 5-а погранична дружина в Българската армия, загинал през Първата световна война[11]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΒΔ 16-8-1937 - ΦΕΚ 335/Α/25-8-1937 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-05-13. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166-167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 79