Рубен Аврамов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аврамов.
Рубен Аврамов Леви е български и съветски теоретик на комунизма и политик от БКП. До 1962 г. заема ръководни постове в партията, от 1952 до 1957 г. е министър на културата.
Рубен Аврамов | |
---|---|
Министър на културата | |
Мандат | 6 февруари 1954 – 1 февруари 1957 |
Назначен от | II народно събрание |
Министър-председател | |
1954-1956 | Вълко Червенков |
1957 | Антон Югов |
Наследник | Вълко Червенков |
Лична информация | |
Роден | 6 октомври 1900 г. |
Починал | |
Полит. партия | БКП (1922 - 1988) |
Професия | съветски теоретик • политик |
Народен представител в: VI ВНС II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС | |
Портал ![]() |
БиографияРедактиране
Произход, образование и работаРедактиране
Рубен Аврамов е роден на 6 октомври (23 септември стар стил) 1900 г. в Самоков в еврейско семейство. Завършва гимназия в Самоков, като от 1919 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). През 1922 г. става член на БРП (к.) и секретар на градската организация на БКМС в София, а от 1923 г. е член на неговия Централен комитет и участва в подготовката за Септемврийското въстание.[1]
Професионална кариераРедактиране
През 1925 г. е осъден задочно на смърт. По това време той се намира в Съветския съюз като делегат на конференция на младежката секция на Коминтерна и остава там. Става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и през 1928 г. завършва Международната ленинска школа в Москва, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (1928-1931) и Международната ленинска школа (1931-1936).[1]
През 1936 г. е изпратен в Испания, където участва в Гражданската война. Става член на Испанската комунистическа партия, назначен е за дивизионен военен комисар и координира дейността на комунистическите военни комисари в цялата страна. След поражението на републиканците през 1939 г. се връща в Съветския съюз. Там оглавява 2-годишна партийна школа, а от 1942 г. - Обединената международна школа на Коминтерна. След началото на войната между Съветския съюз и Германия е редактор в българоезичната съветска радиостанция „Христо Ботев“.[1]
Политическа кариераРедактиране
Непосредствено след 9 септември 1944 г., довел до влизането на БРП (к.) в правителството, Аврамов се завръща в България и оглавява Пропагандния отдел на ЦК на БРП (к.) (1944 – 1947, 1949 – 1950). През 1950 г. става професор, секретар на ЦК на БКП (16 юни 1950 – 8 ноември 1950) и ръководител на неговия отдел за наука, образование, изкуство и култура. От 4 февруари 1952 до 1 февруари 1957 г. е министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов.[1]
През 1962 г. е отстранен от ръководните му партийни постове и става директор на Института по история на БКП (1962 – 1968). с указ № 537 от 7 септември 1964 г. е обявен за „Герой на социалистическия труд“. От 1969 до 1981 г. е директор на Института за съвременни социални теории. През 1980 г. става „Герой на Народна република България“,[1] както и почетен гражданин на град Самоков.[2] Носител на 4 ордена „Георги Димитров“ (1959, 1960, 1970, 1985).[3][4]
БиблиографияРедактиране
- Аврамов, Рубен. Марксизъм и анархизъм. Сказка. 1946.
- Аврамов, Рубен. Нашите задачи в новата изборна кампания. 1946.
- Аврамов, Рубен. Отечественият фронт и националните малцинства. 1946.
- Аврамов, Рубен. Нова епоха за развитието на народната култура. 1947.
- Аврамов, Рубен. Партията на т.с. в периода 1012-1918 г. 1950.
- Аврамов, Рубен. Материали по история на БКП 1885-1918 г. 1951.
- Аврамов, Рубен. Влияние Великой Октябрьской социалистической революции на революционное движение в Болгарии. 1967.
- Аврамов, Рубен. С пулса на времето. 1980.
- Аврамов, Рубен и др. Социалдемокрацията и „Третият път“. 1980.
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 23-24.
- ↑ Почетни граждани. // Община Самоков. Посетен на 14 март 2010. Архив на оригинала от 2009-03-08 в Wayback Machine.
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 393
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 44