Андрей Рубльов

руски художник
(пренасочване от Рубльов)
Тази статия е за иконописеца. За кинофилма вижте Андрей Рубльов (филм).

Андрей Рубльов (на руски: Андрей Рублёв; роден около 1360 – 1370; починал 1427 или 1430 по други източници, Москва; погребан в Андрониковския манастир) е руски монах, известен майстор от московската школа по иконопис, книжовна и монументална живопис от XV век. Канонизиран е като преподобен от Руската православна църква през 1988 г.

Андрей Рубльов
Андрей Рублёв
руски художник
Рубльов зографисва Андрониковия манастир
Роден
Починал
Андроников манастир, Тагански район, Русия
ПогребанАндроников манастир, Тагански район, Русия
Религияправославие
Кариера в изкуството
Жанриконопис, миниатюра
Известни творбиСвета Троица
Канонизация
Празник4 юли
Атрибутимонашеско расо, икона
Уебсайтandrey-rublev.ru
Андрей Рубльов в Общомедия

Биография

редактиране

Биографичните данни за Рубльов са извънредно оскъдни: израснал в светска среда, вече в зряла възраст е подстриган за монах, най-вероятно в Троице-Сергиевската лавра, а според други изследователи – в Андрониковския манастир.

Творчеството на Рубльов се базира на художествените традиции на Московска Рус; бил е добре запознат също с византийския и южнославянския художествен опит.

Мироглед

редактиране

Върху формирането на мирогледа и стила на Рубльов голямо влияние оказва гръцкия иконописец Теофан Грек, работещ в Русия, както и атмосферата на национален подем и повишен интерес към нравствените и духовни ценности сред руското общество в края на XIV – началото на XV век. В произведенията си, но още в рамките на средновековната иконография, Рубльов въплъщава ново, възвишено разбиране за духовната красота и нравствената сила на човека.

През 1405 г. Рубльов изписва Благовещенския събор на Московския Кремъл (стенописите не са запазени), а през 1408 г. – Успенския събор (съхранен частично), като създава иконите за иконостаса заедно с ученика си Данаил Чьорний и (според някои изследователи) с Теофан Грек. Сред фреските на Рубльов в Успенския събор, най-значителна е композицията „Страшният съд“, където традиционно страшната сцена е превърната в светъл празник на тържеството на справедливостта, утвърждаващ духовната ценност на човека. Запазените фрагменти на стенописите на Рубльов в катедралата на гр. Владимир показват, че по това време той вече е зрял майстор.

В края на XIV – началото на XV век (по други изследвания по-скоро около 1412 или около 1427 г.), Рубльов създава своя шедьовър – главната икона „Троица“ в иконостаса на Троицкия събор в манастир в Сергиев Посад, днес в (Третяковската галерия) в Москва, както и празничните икони в иконостаса. Рубльов е изпълнил традиционния библейски сюжет с дълбоко поетическо и философско съдържание. Избягвайки от традиционните канони, той разполага в центъра на прочутата му в композиционно отношение икона една-единствена чаша (символизираща жертвената смърт), а очертанията ѝ повтаря в контурите на ангелите встрани. Централният (символизиращ Христос) ангел заема мястото на жертвата и изпъква с изразителен контраст от петна с тъмно-вишнево и син цвят, в нежно съчетание със златисто. „Троица“ е разчетена да бъде гледана отдалеч и от близо, като и в двата случая разкрива по различен начин богатството си от оттенъци и виртуозната работа на четката на художника. Много известни икони са образите от т. нар. Звенигородски чин (Христос, архангели), намерени в гр. Звенигород (в експозицията на Третяковската галерия).

Творчеството на Рубльов е един от върховете в руската и световната култура. През 1947 г. в Андрониковския манастир в Москва, където Рубльов е бил погребан, е открит Централният музей на древноруската култура и изкуство, носещ неговото име.

Икони на Рубльов се намират само в Москва и в Сергиев Посад.

Външни препратки

редактиране