Рудари

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Рударци. За етническата група вижте Лудари.

Ру̀дари (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1928 година Ρούδαρι, Рудари[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Рудари
Καλλιθέα
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1126 m
Население117 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 38 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В околностите на Рудари се намират средновековни руини, които се наричат Калето и Царев кладенец.[2] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Рудари, хас на падишаха, с 34 ханета гяури, 31 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.[3]

В края на XIX век Рудари е чисто българско село. Българската църква „Света Петка“ е подновена през 1869 година.[2] Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рударе (Roudaré) е посочено като село в каза Ресен с 42 домакинства и 110 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 270 българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пудари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[7]

По време на Илинденското въстание на 6 септември 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Андрея Спиров, Миал Василев, Русе Т. Василев, Ставре Т. Василев, Георги Томев, Митре Георгиев, Дамо Гавргиев, Ниче Гелев, Коте Гелев, Гроздан Калев, Павле Сотиров, Ничо Георгиев, Митре, Боше Котев, Неделко Новачев, Алексо Спиров и Георгиевица Тома.[8] През 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рудари (Roudari) има 360 българи екзархисти.[10]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Рудари попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рудари има 50 къщи славяни християни.[11] В 1928 година селото е прекръстено на Калитеа.[12]

Според гръцки жандармерийски данни през 1931 година в Рудари живеят 376 българогласни. 105 мъже са определени като „българомислещи“, техните жени и деца, наброяващи 261 души, са включени в категорията „неопределени“, а за 10 души се смята, че „се чувстват като гърци“.[13]

В 1981 година селото има 170 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено влашко-„славофонско“.[14]

В 2000 година комплексът сгради Евробалканско поетическо убежище е обявен за паметник на културата.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Рудари на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кале[16][17] Καλέ Кедронас Κεδρώνας[18] връх в Баба на С от Рудари (1338 m)[17]
Уши[17] или Ушите[19] Ούσι Дикорфо Δίκορφο[18] връх в Баба на СИ от Рудари (2118 m)[17]
Преброявания
  • 1940 - 379 души
  • 1951 - 0 души
  • 1961 - 287 души
  • 1971 - 210 души
  • 1981 - 170 души
  • 1991 - 177 души
  • 2001 - 160 души
  • 2011 - 117 души

Личности редактиране

Родени в Рудари
  •   Ангел Андреев (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Йоше, Спиро и Фоте Фотевски, гръцки комунисти[20]
  •   Коте Андреев, селски войвода на ВМОРО, брат на Ангел Андреев[21]
  •   Пандо Мияловски (1919 – 1946), гръцки комунист[22]
  •   Спиро Евангелов (1921 – 1949), гръцки комунист[23]
Местен комитет на „Охрана“[24]
  •   Константин Златев - командир
  •   Георги Георгиев
  •   Симеон Толев
  •   Константин Христов
  •   Лазар Ничев
  •   Иван Ничев

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  4. Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 25 януари 2015.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  8. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 15.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. Историко-демографско изследване (1900-1990), Македонски научен институт, София, 1996, с. 226.
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/3593/3261/10-1-2000 - ΦΕΚ 123/Β/9-2-2000 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-03. Посетен на 3 юли 2020 г.
  16. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 439.
  17. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  19. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 362.
  20. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-04.
  21. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 638.
  22. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-29.
  23. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-24.
  24. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.