Отваря главното меню

Рудино (на гръцки: Άλωρος, Алорос, до 1922 Ρούδινος, Рудинос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Рудино има население от 464 души (2001).

Рудино
Άλωρος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 105 m
Население 464 души (2001)

ГеографияРедактиране

Рудино е разположено в южната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 километра южно от демовия център Съботско (Аридеа) и на 16 километра северно от град Воден (Едеса).

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

Край селото са открити находки от класическата и елинистическата епоха. Над него има крепост, която се отъждествява с Европос, и която от север, изток и юг е обградена от Мъгленица и контролира пътищата на юг и на север. В резултат на разкопките, проведени в селището през 1986 и 1993 година са открити македонски и други монети от IV до II век пр. Хр. В 1978 година е открита късноелинистическа гробница от II век пр. Хр. Открити са и находки от римско време.[2]

В Османската империяРедактиране

В селото има стари медни рудници, един от които работи до късни векове, които и дават името му.[2] Рудинският мост на Мъгленица е от османско време.[3] В XIX век Рудино е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Будино (Boudino) е посочено като село във Воденска каза с 53 домакинства и 136 жители българи и 198 помаци.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Рудино (Рудина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 325 души и 93 домакинства.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Рудино е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година е преименувано на Алорос. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Рудино е изселено в Турция и в 1922 година в селото са са настанени понтийски гърци бежанци от Никополи.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 121 бежански семейства и 489 души.[7]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρούδινος -- Άλωρος
  2. а б в Τοπική Κοινότητα Αλώρου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
  3. Γέφυρα στο Άλωρο. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 20 април 2018.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 - 159.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Кънчов, Васил. Воденска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 150.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928