Рудино (на гръцки: Άλωρος, Алорос, до 1922 година Ρούδινος, Рудинос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Рудино
Άλωρος
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина120 m
Население417 души (2011 г.)

География редактиране

Рудино е разположено в южната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 km южно от демовия център Съботско (Аридеа) и на 16 километра северно от град Воден (Едеса).[2]

История редактиране

Античност редактиране

Край селото са открити находки от класическата и елинистическата епоха. Над него има крепост, която се отъждествява с Европос, и която от север, изток и юг е обградена от Мъгленица и контролира пътищата на юг и на север. В резултат на разкопките, проведени в селището през 1986 и 1993 година, са открити македонски и други монети от IV до II век пр. Хр. В 1978 година е открита късноелинистическа гробница от II век пр. Хр. Открити са и находки от римско време.[3]

В Османската империя редактиране

В селото има стари медни рудници, един от които работи до късни векове, които и дават името му.[3] Рудинският мост на Мъгленица е от османско време.[4] В XIX век Рудино е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будино (Boudino) е посочено като село във Воденска каза с 53 домакинства и 136 жители българи и 198 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Рудино (Рудина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 325 души и 93 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рудино живеят 550 българи мохамедани.[7]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи 542 жители.[2]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рудина има 50 къщи славяни мохамедани.[8] В 1922 година е преименувано на Алорос.[2]

След Гръцко-турската война, в 1924 година мюсюлманското население на Рудино е изселено в Турция и в селото са настанени бежанци от Източна Тракия и понтийски гърци[2] от Никополи.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 121 бежански семейства и 489 души.[9]

Землището на селото се напоява добре и дава високи приходи. Произвеждат се овошки, тютюн, пипер, десертно грозде, а е развито и краварството.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Рудино на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име[10] Описание
Калинка[11] Καλίγκα Родия Ροδιά[10] възвишение в Паяк на ЮИ от Рудино[11]
Кале[11] Καλέ Кастро Κάστρο[10] възвишение в Паяк на ЮИ от Рудино (210 m)[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 449[2] 395[2] 500[2] 694[2] 529[2] 752[2] 569[2] 536[2] 583[2] 464 417

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 98. (на македонска литературна норма)
  3. а б в Τοπική Κοινότητα Αλώρου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
  4. Γέφυρα στο Άλωρο // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 20 април 2018.[неработеща препратка]
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1069. (на гръцки)
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.