Рудолф Айтелбергер фон Еделберг (на немски: Rudolf Eitelberger von Edelberg) е австрийски историк на изкуството.

Рудолф Айтелбергер
Rudolf Eitelberger
австрийски историк на изкуството
Роден
Починал
18 април 1885 г. (68 г.)
ПогребанВиена, Австрия
Научна дейност
ОбластИстория на изкуството
ШколаВиенска школа
Работил вВиенски университет
Рудолф Айтелбергер в Общомедия

Роден е на 17 април 1817 година в Оломоуц в семейството на офицер. Учи право и романска филология в Оломоуцкия университет. От 1839 година преподава във Виенския университет, първоначално филология, а след това става първият редовен професор по история на изкуството, като поставя основите на Виенската школа в тази област. Основава Австрийския музей за приложно изкуство, чиято експозиция използва активно в преподавателската си работа.[1]

Рудолф Айтелбергер умира на 18 април 1885 година във Виена.

Библиография

редактиране
  • Die Reform des Kunstunterrichts und Professor Waldmüllers Lehrmethode. Wien, 1848.
  • Cividale in Friaul und seine Monumente. Wien, 1857.
  • Mittelalterliche Kunstdenkmale des österreichischen Kaiserstaates, 2 Bände, Wien, 1858-60.
  • Die preisgekrönten Entwürfe zur Erweiterung der inneren Stadt Wien: mit sieben in der Kaiserlich-Königlichen Hof- und Staatsdruckerei in Farbendruck ausgeführten Plänen und einem erläuternden Texte. Wien, 1859.
  • mit Heinrich Ferstel, Das bürgerliche Wohnhaus und das Wiener Zinshaus. Wien, 1860 дигитализация.
  • Gesammelte kunsthistorische Schriften, 4 Bände, Wien, 1879–1884.