Ружинци
Ру̀жинци е село, разположено в Северозападна България, то е административен център на община Ружинци, област Видин.
| Ружинци | |
  Ружинци  Ружинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 798 души[1] (15 март 2024 г.) 37 души/km² |
| Землище | 21,597 km² |
| Надм. височина | 181 m |
| Пощ. код | 3930 |
| Тел. код | 09324 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 63255 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
География
редактиранеОбщина Ружинци се намира в Северозападна България, област Видин. На северозапад граничи с община Димово, на изток и на юг с община Брусарци (област Монтана), а на югозапад и запад с община Чупрене и Белоградчик.
През територията на общината преминава река Лом.
От общата площ на общината земеделската земя обхваща 182 909 дка, обработваемата земя е 144 607 дка, водни площи – 4339 дка, горски територии – 38 676 дка, урбанизирана територия – 5274 дка.
Важно значение за развитието на с. Ружинци като център на общината е неговото транспортно – географско положение. Селото е разположено на главен път Е 79 Граница Румъния – о.п. Видин – Монтана – Враца – София – Граница Гърция, част от трансевропейски коридор №4. Центърът на общината отстои на 54 км от гр. Видин, на 43 км от гр. Монтана.
В северната част на общината преминава железопътната линия Видин – София. На територията на общината се намира гара Дреновец, която има транзитен характер. Друга жп връзка на общината със страната е Гара Орешец, която се намира на 10 км от с. Ружинци.
На територията на общината има 3 язовира в землищата на селата: Гюргич, Дражинци и Дреновец, и два микроязовира в селата: Гюргич и Бело поле. Единствената река, която преминава през територията на общината е река Лом.
Селското стопанство е важен отрасъл на общинската икономика, за което съществуват и добри почвено-климатични условия. Към благоприятните фактори следва да се отнесе и наличният поземлен ресурс – 77,6% от територията са земеделски земи, като 86,3% от тях са обработваеми.
На територията на общината функционират няколко производствени предприятия, но като цяло по-голяма част от фирмите, работещи в общината, са малки и в сферата на търговията.
Съхраненото фолклорно наследство и красива природа в общината се отчитат като важни предпоставки за развитието на опознавателен, риболовен, селски и екологичен туризъм. На територията на Община Ружинци в близост до с. Дреновец се намира основаният пред ХІ век Добридолски манастир.
История
редактиранеПрез 1925 година толстоисти основават колония в Ружинци, без да заемат държавни земи. Тази група се стреми да използва в общуването си езика есперанто. Прави и неуспешни опити да продава продукцията, оставяйки я на пазара, като разчитат купувачите сами да се обслужват и да оставят пари за взетата стока. Създават своя кооперация за производство на безалкохолно вино, в стремежа си да пропагандират въздържателството, но не срещат подкрепа сред местните жители, които през 1928 година ги изгонват от селото.[2]
През 1955 година към Ружинци е присъединено съседното село Белоптичене.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 883 | 100,00 |
| Българи | 689 | 78,02 |
| Турци | 3 | 0,33 |
| Цигани | 184 | 20,83 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 0,45 |
Личности
редактиране- Ани Илков (роден на 11 януари 1957), филолог и поет
- Валери Еличов – актьор в ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас. Изиграл многобройни и запомнящи се роли и в Драматичния театър „Йордан Йовков“ – Добрич и в киното. Поет и бард.
- Димитър Илиев – роден 1935 г. – музикант, диригент и композитор, починал 2009 г.
Други
редактиранеНа 15 юли 1944 г. селото е бомбардирано от англо-американската авиация.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 46 – 47.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)