Румънски мавзолей (Гривица)

Румънският мавзолей (на румънски: Mausoleul român din satul Grivița) е православен храм-костница в плевенското село Гривица, България, построен в памет на загиналите румънски офицери и войници в Битката при Гривица в 1877 година по време на Руско-турската война.[1] Църквата-костница е част от Плевенската епархия на Българската православна църква.

Румънски мавзолей
Иконостасът в мавзолея
Иконостасът в мавзолея
Карта
Вид на храмаправославна църква-костница
Страна България
Населено мястоГривица
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияПлевенска
Изграждане1892 – 1897 г.
Състояниедействащ храм
Румънски мавзолей в Общомедия

История редактиране

Мавзолеят е построен в периода от 1892 до 1897 година, а откриването му е в 1902 година по повод 25-годишнината от Битката при Гривица.[1][2] Състои се от храмово помщение и костница, в която в мраморни саркофази се съхраняват костите на загиналите румънски войници. Стенописите в църквата са дело на румънски зографи.[3] Иконостасът е дело на представители на Дебърската художествена школа от българския мияшки резбарски род Филипови.[4][5][3] Резбованият иконостас е с четири икони, на които са изобразени Исус Христос, Свети Николай, Архангел Михаил и Богородица с младенеца. Към иконостаса е прикрепен бронзов медальон с посвещение на румънски език и изписана 1902 година.[3]

В 1958 година около мавзолея е изграден мемориален парк, който заема площ от 360 декара.[3]

Бележки редактиране

  1. а б Мавзолей на загиналите румънски войни при с. Гривица // Плевен днес, 9 август 2016 г. Посетен на 5 септември 2019 г.[неработеща препратка]
  2. Mausoleul român din satul Grivița // Danube Old Rich History. Посетен на 5 септември 2019 г.
  3. а б в г Румънски мавсолей, с. Гривица // Община Плевен, 15 октомври 2017 г. Посетен на 5 септември 2019 г.
  4. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015 г.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.