Отваря главното меню

Русалийския проход (до 29 юни 1942 г. Проходът)[1] е планински проход (седловина) в централната част на Калоферска планина (част от Средна Стара планина, в Община Априлци, област Ловеч и Община Павел баня, област Стара Загора.[2]

Русалийски проход
Информация
Държава Флаг на България България
Местоположение Калоферска планина
Преминава през Средна Стара планина
Височина 1565 m
Дължина 29,4 km
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.7572° с. ш. 24.9903° и. д.

Проходът е с дължина 29,4 km, а надморската височина на седловината – 1565 m и свързва западната част на Казанлъшката котловина при село Тъжа с долината на река Острешка, кв.Острец (десен приток на река Видима (при град Априлци)

Проходът започва на 573 m н.в. в северната част на село Тъжа и като камионен път се изкачва на север по долината на река Тъжа (ляв приток на Тунджа).

В началото на прохода пътя е по-каменист и с по-голям наклон до хижа Русалка. Постепенно денивелацията се изравнява и пътя е доста по заравнен. След 16 км изкачване (на 5 км от х. „Тъжа“ и 4 км от х.Триглав) в дясно от пътя се намира водопадът „Кадемлийско пръскало“ – изключително зрелищен и един от най-пълноводните водопади в Стара Планина. На 20-тия километър в местността „Смесите“ има разклон за военната база на вр.Голям Кадемлия. След 22,6 km пътят достига седловината северно от хижа „Тъжа“ до хотел „Табите“ под връх Марагидик (Русалка) на 1656 m н.в. От там започва спускане по северния склон на Средна Стара планина към гр. Априлци отново като камионен път. Макар и по-кратък (около 10 км) пътят е доста по-стръмен и доста по каменист на места с коловози и остри камъни. Завършва в югоизточната част на квартал „Острец“ на мостчето над р.Рибна и р.Острешка.

В последния участък през прохода преминава част от третокласния Републикански път III-607 (от km 33 до km 39,8), КалоферАприлциДрашкова поляна.[2]

Преминаването през целия проход е трудно (зимата невъзможно) и може да се ползва само от автомобили с висока проходимост. В участъка от с.Тъжа до „Смесите“ (разклона за Триглав) с бавно и внимателно шофиране е възможно достигането и с лек автомобил.

В най-високата си точка при хотел „Табите“, пътят има разклонение за връх Ботев, но е абсолютно забранено за преминаване на всякакъв вид МПС с изключение на служители на резерватите или след писмено разрешение за преминаване с МПС.

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 182.
  2. а б Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 419.