Отваря главното меню

Гражданска война в Русия

(пренасочване от Руска гражданска война)

Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г. (на руски: Гражда́нская война́ в России) представлява военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.

Гражданска война в Русия
По часовниковата стрелка отгоре: Войници от Донската армия (1919); пехотинци от Бялата гвардия (1920); войници от 1-ви кавалерийски полк; Лев Троцки (1918); екзекуция на болшевики от Чехословашките легиони
По часовниковата стрелка отгоре: Войници от Донската армия (1919); пехотинци от Бялата гвардия (1920); войници от 1-ви кавалерийски полк; Лев Троцки (1918); екзекуция на болшевики от Чехословашките легиони
Информация
Период 7 ноември 1917 – 25 октомври 1922 г.
Място Руска империя
Резултат Победа на болшевиките
Страни в конфликта
Русия Болшевики
Flag of Latvia.svg Латвийски стрелкови части
Flag of Russia.svg Бяла гвардия (монархисти)
Flag of Ukraine.svg Украинска народна армия
Зелена армия (казаци)
Синя армия (селяни)
Черна армия (анархисти)
Flag of the Czech Republic.svg Чешки легион
Чужди военни сили
Командири и лидери
Русия Лев Троцки
Русия Сергей Каменев
Русия Семьон Будьони
Русия Михаил Фрунзе
Flag of Russia.svg Антон Деникин
Flag of Russia.svg Александър Антонов
Flag of Russia.svg Лавър Корнилов
Flag of Russia.svg Пьотър Врангел
Flag of Russia.svg Александър Колчак
Flag of Ukraine.svg Симон Петлюра
Flag of Ukraine.svg Никифор Григориев
Flag of the Czech Republic.svg Ян Сирови
Anarchy-symbol.svg Нестор Махно
Сили
5 427 273 + 1 000 000
Жертви и загуби
949 755 910 000 +
Гражданска война в Русия в Общомедия

Причини за войнатаРедактиране

Сред най-важните причини за Гражданската война в Русия в съвременната историография обикновено се отличава наличието на социални, политически и национално-етнически напрежения. На първо място стои въпросът за излизането на Русия от Първата световна война, както и аграрният въпрос.

През втората половина на 1918 г. Червената армия завзема Поволожието и части от Урал. Ваймарската република призовава за анулиране на Бресткия мир.

Военни действияРедактиране

Избухват въстания в Москва, Ростов на Дон, Новоросийск и Екатеринослав през 1918 г. На 6 юли в Москва избухва въоръжено въстание на левите есери, работнически отряди и части на Московския гарнизон.

На 17 юли 1918 г. Владимир Ленин нарежда да бъде убит император Николай II с жена му и децата им. Съществува легенда, според която от екзекуцията се спасява само принцеса Анастасия Николаевна. Екзекуцията е извършена край Екатеринбург.

Политиката на „военен комунизъм“, а също и провеждането на „противоказашка“ политика, предизвикват селски и казашки въстания. Особено активни са селяните през лятото на 1919 г.

Ръководителите на бялото движение формират армии. С подкрепата на Антантата се сформира правителство в Сибир, на юг, север и др. Белите разгръщат настъпление в посока река Волга към Симбирск и Самара, Воткинск, Туркестан и др. от войските на адмирал Александър Колчак. Към Петроград настъпва генерал Николай Юденич, към Москва (през Курск, Орел) – войските на генерал Антон Деникин.

През март-май 1919 г. Червената армия успява да спре това масирано настъпление. През май-юли същата година Червените завземат напълно региона на Урал и Сибир. От април до август са евакуирани чуждестранните войскови части от района на Украйна, Крим, Средна Азия и Баку. През есента на 1919 г. войските на генерал Деникин са разгромени в района на Орел, Курск и Воронеж. Унищожени са и оцелелите части на армията в Крим до март 1920 г. Разгромени са на 11 юли 1921 г. в Далечния изток от войските на 5-та армия на Червената армия и монголските военни отряди на народното монголско опълчение командувани от Дамдийн Сухе-Батор и Хорлоогий Чойбалсан, при пряка подкрепа от съветския лидер Владимир Ленин белогвардейските войски командвани от генерал барон Роман фон Унгерн-Щернберг, като така побеждава проведената Монголска народна революция, след което е провъзгласена независимостта на Монголия от ръководената от Гоминдана Република Китай, и тя става втората в света социалистическа страна, като през 1924 г. е наименувана Монголска народна република.

Външни препраткиРедактиране