Вижте пояснителната страница за други значения на рубла.

Руската рубла е паричната единица на Русия[2], Абхазия и Южна Осетия; възможно е да бъде приета за валута и на Приднестровието.

Руска рубла
Российский рубль
Банкнота от 100 рубли от 2022 г.
Банкнота от 100 рубли от 2022 г.
Информация
ISO 4217RUB
Въвеждане1992 г.
ПредшественикСъветска рубла
Страна Русия
 Абхазия
 Южна Осетия
Инфлация7,5% (2023 г.)[1]
Разделениекопейка (1100)
Символр. • руб. • ₽
Банкноти5, 10, 50, 100, 200, 500, 1000, 2000 и 5000 рубли
Монети1, 5, 10, 50 копейки; 1, 2, 5, 10 рубли
Централна банкаЦентрална банка на Руската федерация
Монетен дворМосковски монетен двор
Санкт-Петербургски монетен двор
Уебсайтwww.cbr.ru
Валутен курс
BGN EUR USD
Руска рубла в Общомедия

Използвана е в руските княжества (вкл. Великото московско княжество), Руското царство и Руската империя, както и в Таджикистан (1995 – 2000).

Кодът на валутата по международните стандарти е RUB. 1 рубла се дели на 100 копейки.

Първото документирано използване на думата „рубла“ като наименование на парична единица датира от 1281 – 1299 г..[3] Съвременната руска рубла всъщност се появява през декември 1991 г. успоредно със съветската рубла, която остава в обращение до септември 1993 г. Всички съветски монети, емитирани през 1961 – 1991 г., както и монетите от 1, 2 и 3 копейки, емитирани преди 1961 г., формално остават законно платежно средство до 31 декември 1998 г., а в периода 1999 – 2002 г. могат да бъдат обменяни за руски пари в съотношение 1000:1.[4]

След войната в Грузия и признаването от страна на Русия на държавната независимост на Абхазия и Южна Осетия през 2008 г. са сключени споразумения за приятелство с властите и на двете, в които се посочва, че „Руската федерация ще предприеме ефективни мерки за поддържане и управление на финансовите и банкови системи на републиките“ въз основа на факта, че платежното средство на техните територии е руската рубла.[5][6]

След анексирането на Крим през 2014 г. руската рубла започва да се използва като парична единица на територията на полуострова, а в резултат на войната в Донбас руската рубла става и де факто парична единица в ДНР и ЛНР, властите на която обявяват руската рубла за официална парична единица. През 2022 г., след признаването на независимостта им и преди анексирането им от Русия двете републики сключват споразумения с Русия, включително регулиращи поддържането на финансовата система на републиките въз основа на този факт.[7]

Според Bloomberg в междубанковия оборот в системата SWIFT за периода от май 2013 до май 2014 г. делът на руската рубла е 0,35%. В същото време делът на американския долар за същия период от време е 42%, еврото е 32%, а юанът е 1,47%. Като цяло в междубанковите разплащания рублата заема 18-о място сред всички валути в света.[8]

След анексирането им от Русия от 1 май 2022 г. руската рубла се използва заедно с украинската гривна и в Херсонска област[9][10], а от 25 май 2022 г. – в Запорожка област.[11]

Международен статус

редактиране

Въпреки че има фактори, които подкрепят интернационализацията на рублата (например размерът на икономиката и обемите на износа), има и ограничения (например зависимостта от суровините и ефекта от санкциите). Като резервна валута рублата може да се конкурира само с други валути със сравнимо качество, като китайския юан. За да се увеличи делът на рублата в международните плащания, е необходимо да се следват политики, насочени към устойчив растеж и диверсификация на икономиката, подобряване на качеството на икономическата политика и развитие на финансовите пазари.[12]

 
Монетите на руската рубла
Лицева и обратна страна на монетата от 10 копейки

На 1 януари 1998 г. са въведени в обращение монети с номинал от 1 копейка до 5 рубли. През 2009 г. започват да се секат юбилейни монети с номинал от 10 рубли. През 2011 г. в обращение се появяват възпоменателни монети от 25 рубли с герба на Русия на лицевата страна.

Във връзка с промяната на емблемата на Банката на Русия, от 2002 г. насам започват да се секат монети с купюри от 1, 2 и 5 рубли с различни от предходните лицеви страни.[13]

За да се намалят производствените разходи, от 2006 г. насам започват да се секат монети от 10 и 50 копейки от стомана, покрита с томбакова сплав. За разлика от сечените по-рано, новият тип монети имат магнитни свойства и са с гладък ръб. По подобен начин материалът на монетите от 1, 2 и 5 рубли е заменен през 2009 г. с никелирана стомана.[14]

От 2008 г. Банката на Русия обмисля възможността за изтегляне на монетите с деноминация от 1 и 5 копейки от обращение поради загуби в производството им поради поскъпването на метала и неудобство за населението при работа с най-малките монети в брой. Разгледана е и възможността за замяна на метала на тези монети с по-евтини сплави. През януари 2013 г. първият заместник-председател на Централната банка на Русия обявява прекратяването на издаването на монети с деноминации от 1 и 5 копейки, въпреки че последните официални тиражи на тези монети са издадени през 2009 г. През 2014 г. е издаден тираж на монети с деноминации от 1 и 5 копейки във връзка с анексирането на Крим от Русия, където за плащания са необходими дребни разменни монети. През 2017 г. е заявено, че въпреки ниското използване на монети от 1 и 5 копейки, Банката на Русия не планира да ги извади от обращение.

От 2016 г. на лицевата страна на всички монети, в дизайна на които преди това е използвана емблемата на Централната банка на Русия, се поставя изображение на държавния герб на Русия. Съгласно действащото законодателство в страната, присъствието му върху съвременните банкноти не е задължително.

Банкноти

редактиране
 
Първата издадена банкнота на руската рубла – 5000 рубли от 1992 г.
 
Една от последните банкноти на руската рубла – 5000 рубли от 2023 г.

На 1 януари 1998 г. е пусната нова серия банкноти в деноминации от 5, 10, 50, 100 и 500 рубли. Банкнотата от 1000 рубли е емитирана за първи път на 1 януари 2001 г., а банкнотата от 5000 рубли е емитирана за първи път на 31 юли 2006 г. Модификации на серията са направени през 2001, 2004 и 2010 г.

През април 2016 г. Централната банка на Русия обявява въвеждането на две нови банкноти – 200 и 2000 рубли, като те влизат в обращение през 2017 г.[15] През септември 2016 г. се провежда гласуване, за да се реши кои символи и градове ще бъдат показани на новите банкноти.[16] През февруари 2017 г. Централната банка на Русия обявява новите символи. На банкнотата от 200 рубли биват изобразени символи на Крим: паметникът на потъналите кораби, изглед към Севастопол и изглед към Херсонес. Банкнотата от 2000 рубли съдържа изображения на руския Далечен изток: моста към остров Руски и космодрума Восточни в Амурска област.[17]

През 2018 г. Централната банка издава възпоменателна банкнота от 100 рубли, предназначена да признае ролята на Русия като домакин на Световното първенство по футбол през 2018 г. Банкнотата е отпечатана върху полимерна основа и има няколко прозрачни части, както и холограма. Въпреки че банкнотата е предназначена за трансакции като законно платежно средство, Централната банка едновременно отказва да позволи на банкоматите в страната да я разпознаят или приемат.[18]

На 30 юни 2022 г. е представен първият нов дизайн на банкнотата от 100 рубли. Дизайнът на новата банкнота включва символи на Москва на лицевата страна – Червения площад, парка Зарядие, Московския държавен университет и кулата Останкино. На обратната страна е представен Ржевският мемориал на съветския войник.[19]

  1. cbr.ru // Архивиран от оригинала на 2012-12-18. Посетен на 2008-08-28.
  2. Джагитян Э.П. Руската рубла (Рубль) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 28. Leonurus – Румчерод [Пустырник – Румчерод]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-365-1. с. 767. Посетен на 9 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-09 в Wayback Machine. ((ru))
  3. Каширин 2019, с. 51.
  4. www.consultant.ru // 1998-12-15. Посетен на 2019-01-23.
  5. kremlin.ru // Президент России. Архивиран от оригинала на 2019-11-09. Посетен на 2020-02-12. (на руски)
  6. kremlin.ru // Президент России. Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2020-02-12. (на руски)
  7. rg.ru // Архивиран от оригинала на 2022-02-22. Посетен на 2022-02-22.
  8. Ye Xie, Halia Pavliva. www.bloomberg.com // Bloomberg, 2014-07-07. Архивиран от оригинала на 2015-02-03. Посетен на 2015-01-30. (на английски)
  9. www.thetimes.co.uk // Архивиран от оригинала на 2022-05-17. Посетен на 2022-05-17.
  10. Brian Evans. markets.businessinsider.com // Архивиран от оригинала на 2022-06-04. Посетен на 2022-05-09. (на американски английски)
  11. meduza.io // Архивиран от оригинала на 2022-06-09. Посетен на 2022-05-25. (на руски)
  12. www.forbes.ru // Архивиран от оригинала на 2023-05-27. Посетен на 2023-05-27.
  13. www.cbr.ru // Архивиран от оригинала на 2017-07-29. Посетен на 2022-04-24.
  14. www.cbr.ru // Архивиран от оригинала на 2017-07-29. Посетен на 2022-04-24.
  15. www.cbr.ru // 2016-04-12. Архивиран от оригинала на 3 April 2017. Посетен на 2017-04-01.
  16. www.tvoya-rossiya.ru // Архивиран от оригинала на 2016-08-26. Посетен на 2024-06-28.
  17. www.cbr.ru // 2017-02-01. Архивиран от оригинала на 3 April 2017. Посетен на 2017-04-01.
  18. tass.com // TASS. 22 May 2018. Архивиран от оригинала на 6 September 2018. Посетен на 6 September 2018.
  19. www.rbc.ru // Посетен на 2022-06-30.

Външни препратки

редактиране