Руски Букър
„Руски Букър“ (на руски: „Ру́сский Бу́кер“) е ежегодна литературна награда в Русия за най-добър роман на руски език, публикуван за първи път в предишната година. Наградата е присъждана в периода 1992 – 2017 г. Лауреати на наградата в различни години са Владимир Маканин, Булат Окуджава, Людмила Улицка, Георги Владимов, Василий Аксьонов.[1]
Руски Букър | |
![]() Носителят за 2016 г. Пьотр Алешковски | |
Присъждана за | обществена награда за най-добър роман на руски език |
---|---|
От | Руска телевизия (RTEC) |
Държава | ![]() |
Първо връчване | 1992 г. |
Връчена последно | 2017 г. |
Уебсайт | russianbooker.org |
История
редактиранеОснована е през 1992 година по инициатива на Британския съвет в Русия по образеца на британската литературна награда „Букър“. Това е първата несвързана с държавата награда от 1917 г. Постепенно организацията е предадена на руски литератори в лицето на Букеровский комитет, оглавяван от 1999 г. от Игор Шайтанов (литературовед и критик). Понякога в названието се добавя името на спонсор: „Букер – Smirnoff“ (1999 – 2001) – по известната компания за водка, или „Букер – Откритая Россия“ (2002 – 2005) – по фондацията на голямата нефтена компания „Юкос“.
Журито е 5-членно – четирима членове са писатели, критици и филолози, а петият представлява друго изкуство. Съставът на журито се променя всяка година. Задачата му е да състави дълъг, после кратък списък с предложения (от 3 до 6 романа), а след това да обяви и победителя.
Паричната стойност на наградата нараства от 10 000 щатски долара през 1992 г. до 15 000 долара през 2003 г.[1]
През 2008 г. писателят Юрий Поляков дава отрицателна оценка на премията, като заявява, че наградените романи не се преиздават и наградата е нанесла ущърб на литературата не по-малко, отколкото КГБ[2].
Допълнително от 2004 г. съществува „Студентски Букер“ („Студенческий Букер“), в чието жури влизат 5 студенти и аспиранти. То изготвя дълъг, после кратък списък от книги, избира и обявява победителя[3].
През пролетта на 2018 г. търсенето на спонсори се проваля и в резултат на това наградата не се присъжда. На 19 септември 2019 г. Управителният съвет на Фондация „Руски Букър“ и Комитетът по присъждането на „Руски Букър“ официално обявяват прекратяването на наградата. Въпреки това, руският фонд „Букър“ не е закрит, „като по този начин остави възможността за подновяване на наградата“[4].
„ | проведоха се много преговори и бяха получени предложения, но в крайна сметка те не дадоха резултат. Като се има предвид формата на наградата и нейната репутация, не всяко предложение може да бъде прието. Първоначално не разглеждахме предложения, които биха могли да дойдат от чужбина, тъй като това веднага би поставило руската награда в позицията на „чуждестранен агент“, което би било най-малкото абсурдно за награда, чиято цел е да популяризира и подкрепя руската литература. Предложения, които водят до фундаментална промяна в правилата за наградата и съществуващия ѝ формат, не могат да бъдат приети. Поради тази причина бяха отхвърлени варианти, които предполагаха намеса на спонсора в процеса на присъждане или прехвърлянето на всички негови събития извън Москва.[4] | “ |
Наградени
редактиранеГодина | Награден романист | Произведение | Председател на журито |
---|---|---|---|
1992 | Марк Харитонов | „Линията на съдбата или ковчежето на Милашевич“ | Алла Латинина |
1993 | Владимир Маканин | „Маса, покрита със сукно с гарафа по средата“ | Вячеслав Иванов |
1994 | Булат Окуджава | „Опразнен театър“ | Лев Аннински |
1995 | Георги Владимов | „Генералът и неговата армия“ | Станислав Расадин |
1996 | Андрей Сергеев | „Албум за марки“ | Ирина Прохорова |
1997 | Анатоли Азолски | „Клетка“ | Игор Шайтанов |
1998 | Александър Морозов | „Стари писма“ | Андрей Зорин |
1999 | Михаил Бутов | „Свобода“ | Константин Азадовски |
2000 | Михаил Шишкин | „Превземането на Измаил“ | Олег Чухонцев |
2001 | Людмила Улицка | „Казусът Кукоцки“ | Юри Давидов |
2002 | Олег Павлов | „Карагандински деветини“ | Владимир Маканин |
2003 | Рубен Давид Гонсалес Гайего | „Бяло на черно“ | Яков Гордин |
2004 | Василий Аксьонов | „Волтерианци и волтерианки“ | Владимир Войнович |
2005 | Денис Гуцко | „Без път-следа“ | Василий Аксьонов[1] |
2006 | Олга Славникова | „2017“ | Александър Кабаков |
2007 | Александър Иличевски | „Матис“ | Асар Епел |
2008 | Михаил Елизаров | „Библиотекар“ | Евгений Сидоров |
2009 | Елена Чижова | „Време на жените“ | Сергей Гандлевский |
2010 | Елена Колядина | „Кръст от цветя“ | Руслан Киреев |
2011 | Александр Чудаков | „Ляга мъгла на стари стъпала…“ | |
2012 | Андрей Дмитриев | „Селянин и тинейджер“ | Самуил Луре |
2013 | Андрей Волос | „Връщане в Панджруд“ | Андрей Дмитриев |
2014 | Владимир Шаров | „Връщане в Египет“ | |
2015 | Александър Снегирьов | „Вера“ | |
2016 | Пьотър Алешковски | „Крепост“ | Даря Донцова |
2017 | Александра Николаенко | „Да убиеш Бобрикин. Историята на едно убийство“ | Пьотър Алешковски |
Източници
редактиране- ↑ а б в Грустный праздник Вручение русского "Букера" ознаменовалось склокой // Lenta.RU. 2 декември 2005. Посетен на 18 април 2025. (на руски)
- ↑ Юрий Поляков: „Букеровская премия нанесла ущерба литературе не меньше, чем КГБ“, Православие.Ru, 4 февруари 2008.
- ↑ Русский Букер. „Студенческий Букер“, архив на оригинала от 20 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081120063028/http://www.russianbooker.org/projects/stud/, посетен на 19 май 2016
- ↑ а б О ПРЕКРАЩЕНИИ ПРЕМИИ «РУССКИЙ БУКЕР» // 2019-10-23. Архивиран от оригинала на 2019-10-23. Посетен на 2023-03-05.