Руски паметник

паметник, посветен на освобождението на България от турско робство на 19 февруари 1878 г. в София

Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.

Руски паметник
Западната страна на Руски паметник, заснета на 9 март 2008 г.
Западната страна на Руски паметник, заснета на 9 март 2008 г.
Изграждане29 юни 1882 г.
Видпаметник
МестоположениеСофия, България
Карта Местоположение в София
Руски паметник в Общомедия

Паметникът е издигнат на 29 юни 1882 г. по руска инициатива и с руски средства, възлизащи на 25 000 златни лева.[1] Не е известен проектантът, но предположенията са за архитект Вокар (проектирал паметници в Добрич, Плевен, Разград, Свищов и др.) или академик В. Йосифов Шервурд (автор на проекти за паметници в Плевен). Принос в издигането му има предприемачът Иван Хаджиенов, по-късно кмет на София[2]

Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст). Издълбан е надписът „В царствованіи Александра II-го императора всероссійского волею и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 года“. На западната му страна е вградена втора плоча с надпис „Не намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877 – 1878“

В края на 19-и и началото на 20 век площадът на паметника се превръща в център на градоустройствените планове за тази част на София. Днес около него е кръговото кръстовище на булевардите „Скобелев“ и „Тотлебен“. В близост се намират Петте кьошета, площад „Македония“ и най-големият в България Център по спешна медицина „Пирогов“.

През 1944 г. паметникът пострадва от англо-американските бомбардировки, но щетите бързо са възстановени. През 2015 г. паметникът, градината и площадът са основно ремонтирани.

Източници

редактиране
  1. Руски паметник, архитектурен ансамбъл // Регистър на паметниците в София. Посетен на 21 септември 2022.
  2. Николов, Тони. Кал и политика // Портал Култура. 01.06.2023.

Литература

редактиране
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986