Отваря главното меню

Руско-турска война (1568 – 1570)

(пренасочване от Руско-турска война (1568-1570))

Руско-турската война (1568 – 1570) или Астраханският поход (1569) е и военен конфликт между Руското царство и Османската империя. Причина за войната е Астраханското ханство.

Руско-турска война (1568 – 1570)
Руско-турски войни
Русско-турецкая война 1568.jpg
Информация
Период 1568 – 1570
Място Астрахан и Азов
Резултат Руска победа
Територия Договор от Константинопол
Страни в конфликта
Flag of Tsar of Moscow.jpg Руско царство Ottoman flag.svg Османска империя
Flag of the Crimean Tatar people.svg Кримско ханство
Командири и лидери
Flag of Tsar of Moscow.jpg принц Серебянов Ottoman flag.svg Соколлу Мехмед паша
Девлет I Гирай
Касим паша
Сили
15 000 2000 спахии, 15 000 еничари, няколко хиляди нередовни войници, 50 000 татари

През 1556 г. ханството е завладяно от Иван Грозни, който построява нова крепост на стръмния хълм над Волга. През 1568 г. Селим II започва първия сблъсък между Османската империя с нейния бъдещ северен съперник. Резултатите предвещават, че в бъдеще ще се породят нови причини за военни конфликти между страните.

ПричинаРедактиране

Планът да се обедини Волга и Дон чрез канал е разгледан детайлно в Цариград, и през лятото на 1569 г. огромна османска сила за времето си – 15 000 еничари, 2000 спахии, няколко хиляди азеби и акънджии, е изпратена, за да обсади Астрахан, за да започнат работите по канала, докато османският флот обсажда Азов.

Но част от гарнизона под командването на княз Серебянов, военния управител на Астрахан, отблъсква обсаждащите; руска помощна армия от 15 000 души атакува и разпръства работниците и татарската сила (50 000 души), изпратена за тяхна защита, а накрая османският флот е и унищожен от буря. Походът се превръща в трагедия, най-вече поради неразвитото инженерно-военно дело към момента, изразяващо се в невъзможността да се осъществи подобен грандиозен замисъл.

В началото на 1570 г. посланиците на Иван Грозни сключват в Истанбул договор, който възстановява приятелските отношения между султана и царя.

ЗначениеРедактиране

Този военен сблъсък остава ограничен и локален. Доста историци даже не го включват в списъка на руско-турските войни, понеже едва в края на XVII век, по повод руско-полско-османските противоречия след Андрусовското примирие (1667) /потвърдено с Вечен мир (1686)/ и Бучачския мир (1672), се създават търкания за земи и владения в днешна Украйна, които могат да станат причина за война. По тази причина този и военен конфликт, е обозначаван и като Астраханска експедиция (1569). [1]

Постоянни дипломатически връзки между Османската империя и Руската империя са установени едва в края на XVII век от Фазъл Ахмед паша, а дипломатически отношения с руско постоянно представителство в Константинопол, се установяват по силата на Константинополския мирен договор (1700) /от 1701 г./, при управлението на великия везир Хюсеин паша Кьопрюлю.

ИзточнициРедактиране

  • Attila Weiszhár and Balázs Weiszhár: Lexicon of Wars, Atheneaum publisher, Budapest 2004.

БележкиРедактиране

  1. Руско-турските войни (1569 – 1878); Александър Стоянов; Първият конфлект – Астраханската експедиция (1569 г.), стр. 57 – 68; ISBN 978-954-28-2683-5