Руско-турска война (1676 – 1681)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: допълване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Руско-турската война от 1676—1681 се води от Османската империя и съюзното на нея Кримско ханство с Руското царство за украинските земи.
| Руско-турска война (1676—1681) | ||||
|---|---|---|---|---|
| Руско-турски войни | ||||
 |
||||
| Информация | ||||
| Период | 1676 — 1681 | |||
| Резултат | Мирни преговори и сключване на Бахчисарайския мирен договор | |||
| Страни в конфликта | ||||
|
||||
| Командири и лидери | ||||
|
||||
ПредисторияРедактиране
Причина за войната е опитът на Османската империя да се намеси в руско-полските отношения и да вземе контрола над дяснобрежна Украйна.
През 1669 година хетманът на деснобрежна Украйна Пьотр Дорошенко става васал на Османската империя. Опирайки се на новия съюзник, през 1672 година султан Мехмед IV изпраща тристахилядна армия, която през пролетта форсира Дунав.
Ход на военните действияРедактиране
Завладяването на Чигирин от руските войскиРедактиране
През 1676 година Дорошенко с 12-хилядна армия завладява Чигирин, разчитайки на помощ от османците, но през пролетта на 1676 година руско-украинските войски под командването на Самойлович и руския военачалник Григорий Ромодановски обсаждат града и принуждават Дорошенко да капитулира. След като оставят в Чигирин гарнизон, руско-украинските войски се оттеглят на левия бряг на Днепър. Султанът назначава за хетман на Дяснобрежна Украйна намиращия се в плен при него Юрий Хмелницки и през юли 1677 година изпраща към Чигирин 120-хилядната османско-кримска армия на Ибрахим-паша. Руският гарнизон на Чигирин издържа 3-седмична блокада, докато армиите на Самойлович и Ромодановски (52—57 хиляди човека) на 28 август (7 септември) разбиват турско-татарските войски близо до Бушино и ги заставят да отстъпят.