Руско просвещение

Руското просвещение е културно движение, част от общоевропейското Просвещение, което се развива в Русия главно през втората половина на 18 век, когато императорската власт и управление активно насърчават развитието на науката и изкуствата. Свързва се непосредствено с управлението на императрица Екатерина Велика, която се увличала по френския класицизъм и енциклопедизъм.

По това време са създадени първите руски университети, библиотеки, театри, музеи и преса.


Руското просвещение е резултат от т.нар. просветен абсолютизъм, характерен за Прусия. То не е изолирано явление от общоевропейския феномен, но притежава някои специфики, като изключителната държавна егида и подкрепа, която получава под формата на насърчение, но не с либерален уклон, а напротив – с абсолютистки – за разлика от Просвещението във Франция. Въстанието на Емелян Пугачов и Френската революция са от ключово значение за развитието на просветителския процес в Руската империя, в която до първата четвърт на 19 век за понятието „просвещение“ се употребява като негов синоним – лексематакултура“. [1][2]

За спецификата на руското просвещение влияние оказват съществуването на крепостничество в империята, както и предхождащите го реформи на Петър I.

Достижения на епохата на руското просвещение са:

  1. основаването на Московския университет – 1755 г.;
  2. изграждането на Зимния дворец – 1762 г.;
  3. възникването на колекцията, дала началото на Ермитажа – 1764 г.;
  4. учредяването на Руска академия – 1783 г.;
  5. създаването на Руска национална библиотека – 1795 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Сугай Л. А. Термины „культура“, „цивилизация“ и „просвещение“ в России XIX – начала XX века // Труды ГАСК. Выпуск II. Мир культуры. – М.: ГАСК, 2000. – С. 39 – 53.
  2. Н. М. Яновский. Новый словотолкователь, расположенный по алфавиту. СПб., 1804. Ч. II. От К до Н. С. 454