Русофобия

(пренасочване от Русофоб)

Русофобия (от новолатински русо + фобия, от старогръцки – φοβία, – phobía) е общото наименование на различни негативни чувства, враждебност, предразсъдъци или страхове от Русия, руснаците и руската политика, и т.н.[1][2] Противоположното политическо течение и тежнение се нарича русофилство.

В международен план русофобия има предимно всред народите на Източна Европа, които непосредствено са били в състава на или в контакт с Руската империя. По време на Студената война в целия Източен блок се настаняват подобни настроения като реакция срещу налагания тоталитарен комунистически модел. Тези политически виждания и „емоции“ на тема Русия се засилват и след падането на Берлинската стена, особено след началото на въоръжения конфликт през 2014 г. между украинската правителствена армия и проруските сепаратисти в Донецк и Луганск.[3][4]

В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в САЩ, в Орландо, Флорида на 8 март 1983 г., президентът на САЩ Роналд Рейгън нарича СССР Империя на злото и обявява борбата си срещу нея за своя главна задача. Речта на Рейгън е написана от Антъни Р. Долан, който очевидно заслужава да раздели авторството на израза с Рейгън.[5]

В България редактиране

Както преди,[6] така и след Освобождението, опитите на Русия за намеса и контрол във вътрешната политика на Княжество България карат много хора да осъзнаят новата опасност за свободата и просперитета на младата държава. Те се обявяват против намесата на Русия във вътрешнополитическите въпроси на Княжеството и за по-голяма дистанцираност на външната политика.

Особено след кризата около абдикацията на княз Александър I Батенберг, русофобските кръгове вземат явно преимущество. По времето на последвалото управление на Стефан Стамболов българските контакти с Руската империя почти са прекратени. Сред известните с русофобските си възгледи интелектуалци и революционери е Захари Стоянов, който казва: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!“[7]

Според Методи Кусеврешението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е [...] България да си стане руска губерния [...] Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите[8]

В издадената през 1937 г. своя брошура Quo vadis, Bulgaria? намиращият се в изгнание последен водач на ВМРО Иван Михайлов пише, че сърбофилството на организаторите и извършителите на Деветнайсетомайският преврат, довело до забраната на народоосвободителните организации на българите в Македония, Южна Добруджа,Западните покрайнини и Беломорска Тракия е закъсняло и изродено ехо от сляпото русофилство в България през последните пред и първите следосвобожденски години.[9]

През 2012 г. Иво Инджев (възпитаник на Московския държавен университет[10]) нарича в блога си Русияимперия на злото[11] и се изказва за нея по следния начин:

Няма съмнение, че във всичките ѝ форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище.[12]

Инджев нарича паметника на Съветската армия в София „МОЧА“ („Монумент на окупационната Червена армия“) и редовно организира протести и други обществени инициативи за неговото премахване.[13]

Възрожденци, критикували влиянието на Русия редактиране

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Russophobia, Merriam Webster
  2. -phobia, Collins
  3. Boyko Vassilev, The Vanishing of the Russophiles, 5 юни 2014
  4. Protesting anti-govermental Russophobes in Bulgaria TV debate with Russophile MP: Русофили и русофоби за конфликта между Украйна и Русия // Russophiles and russophobes about the conflict between Ukraine and Russia (video), Btv, 6 май 2014
  5. Енциклопедия Британика Reagan, Ronald W. Presidency > Foreign affairs > Relations with the Soviet Union
  6. Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?
  7. Захари Стоянов за Русия // Ceacbg.com, 2008. Архивиран от оригинала на 2008-12-15. Посетен на 14 юли 2010.
  8. Виновниците за погрома на България през 1913 г.: из живота и делото на Старозагорския митрополит Методий Кусевич / [състав., предг.] Цочо Билярски. София: Анико, 2010. 956 с.
  9. Quo Vadis, Bulgaria?(Стр. 1 - 9)
  10. Инджев, Иво. Официален блог на Иво Инджев; раздел „За мен“ // Посетен на 18.02.2015.
  11. Отечественият фронт марширува срещу външната ориентация на България // 25.07.2012. Посетен на 12.11.2015.
  12. Инджев, Иво. Прогноза за поредна руска катастрофа поставя въпроса дали сме готови да избегнем отломките този път // Официален блог на Иво Инджев, 15.06.2015 г. Посетен на 15.06.2015.
  13. Инджев, Иво. Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт // Официален блог на Иво Инджев, 09.11.2014. Посетен на 20.02.2015.

Външни препратки редактиране