Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на рутил.

Рутил е минерал, съставен основно от титанов диоксид, но съдържащ често и желязо, олово, ниобий или тантал. Това е най-често срещаната форма на TiO2 в природата.

Рутил
Rutile-122157.jpg
Рутилови кристали от Бин, Швейцария.
Общи
Категория оксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
TiO2
Класификация на Щрунц 4.DB.05
Характеристики
Цвят червеникавокафяв, червен, бледожълт, бледосин, виолетов, черен
Цепителност добра по {110}, умерена по {100}
Лом неравен до полумидест
Твърдост по Моос 6.0 – 6.5
Блясък диамантен
Цвят на чертата ярко до тъмночервен
Прозрачност полупрозрачен до непрозрачен
Специфично тегло 4.23
Плътност 4.2 – 4.3 g/cm³
Оптични свойста униаксиален
Показател на пречупване 2.613
Двойно лъчепречупване 0.296
Плеохроизъм да
Дисперсия силна
Разтворимост неразтворим в киселини
Обичайни примеси Fe, Nb, Ta
Източници [1][2][3]
Рутил в Общомедия

Рутилът има много висок показател на пречупване във видимия спектър на вълната, а също така е способен на голямо двойно лъчепречупване и дисперсия. Поради тези си свойства, той е полезен при производството на определени оптични компоненти, особено поляризиращи.

Наименованието на минерала произлиза от латински – rutilus, което означава „червен“ (поради тъмно червения цвят на някои образци). Естественият рутил може да съдържа до 10% желязо.

РазпространениеРедактиране

 
Световното производство на рутил през 2005 г.

Рутилът се среща често в метаморфни и магмени скали. В магмена среда се образува в плутонични магмени скали, но може да се намери и в ефузивни скали. В метаморфна среда се среща сред гнайсове или шисти. Когато е в игловидна форма, често може да се намери в кварц. Голямо количество рутил се съдържа в плажния пясък. Може да се получи и по изкуствен път чрез различни методи. За пръв път е получен изкуствено през 1948 г.

През 2005 г. Сиера Леоне произвежда 23% от световния рутил, като производството им нараства до 30% през 2008 г.[4]

ПриложениеРедактиране

 
Рутил в кварц.

Основните приложения на рутила са в производството на огнеупорна керамика, пигменти и за добиване на титан. Финият прах от рутил е отличен бял пигмент и се използва в бои, пластмаси, хартии, храни и други. Пигментът от TiO2 е най-широкото приложение на титан по света. Наночастиците от рутил са прозрачни във видимия спектър, но са високо ефективни при абсорбирането на ултравиолетови лъчи. Това свойство на минерала се използва в производството на слънцезащитни масла и кремове за да предпазва кожата от UV лъчение. Рутилът, също така, се използва широко при електродъговото заваряване за защита на електродите.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rutile“ и страницата „Рутил“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.