Рутил (минерал)

оксиден минерал
Вижте пояснителната страница за други значения на рутил.

Рутил е минерал, съставен основно от титанов диоксид, но съдържащ често и желязо, олово, ниобий или тантал. Това е най-често срещаната форма на TiO2 в природата.

Рутил
Рутилови кристали от Бин, Швейцария.
Общи
Категорияоксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
TiO2
Класификация на Щрунц4.DB.05
Класификация на Дана4.4.1.1
Характеристики
Цвятчервеникавокафяв, червен, бледожълт, бледосин, виолетов, черен
Цепителностдобра по {110}, умерена по {100}
Ломнеравен до полумидест
Твърдост по Моос6.0 – 6.5
Блясъкдиамантен
Цвят на чертатаярко до тъмночервен
Прозрачностполупрозрачен до непрозрачен
Специфично тегло4.23
Плътност4.2 – 4.3 g/cm³
Оптични свойствауниаксиален
Показател на пречупване2.613
Двойно лъчепречупване0.296
Плеохроизъмда
Дисперсиясилна
Разтворимостнеразтворим в киселини
Обичайни примесиFe, Nb, Ta
Източници[1][2][3]
Рутил в Общомедия

Рутилът има много висок показател на пречупване във видимия спектър на вълната, а също така е способен на голямо двойно лъчепречупване и дисперсия. Поради тези си свойства, той е полезен при производството на определени оптични компоненти, особено поляризиращи.

Наименованието на минерала произлиза от латински – rutilus, което означава „червен“ (поради тъмно червения цвят на някои образци). Естественият рутил може да съдържа до 10% желязо.

Разпространение редактиране

 
Световното производство на рутил през 2005 г.

Рутилът се среща често в метаморфни и магмени скали. В магмена среда се образува в плутонични магмени скали, но може да се намери и в ефузивни скали. В метаморфна среда се среща сред гнайсове или шисти. Когато е в игловидна форма, често може да се намери в кварц. Голямо количество рутил се съдържа в плажния пясък. Може да се получи и по изкуствен път чрез различни методи. За пръв път е получен изкуствено през 1948 г.

През 2005 г. Сиера Леоне произвежда 23% от световния рутил, като производството им нараства до 30% през 2008 г.[4]

Приложение редактиране

 
Рутил в кварц.

Основните приложения на рутила са в производството на огнеупорна керамика, пигменти и за добиване на титан. Финият прах от рутил е отличен бял пигмент и се използва в бои, пластмаси, хартии, храни и други. Пигментът от TiO2 е най-широкото приложение на титан по света. Наночастиците от рутил са прозрачни във видимия спектър, но са високо ефективни при абсорбирането на ултравиолетови лъчи. Това свойство на минерала се използва в производството на слънцезащитни масла и кремове за да предпазва кожата от UV лъчение. Рутилът, също така, се използва широко при електродъговото заваряване за защита на електродите.

Източници редактиране

  1. ((en)) Handbook of Mineralogy
  2. ((en)) Webmineral data
  3. ((en)) Rutile: Rutile mineral information and data.
  4. ((en)) Sierra Rutile Mine // Titanium Resources Group. Архивиран от оригинала на 2008-05-31. Посетен на 2016-12-05.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rutile“ и страницата „Рутил“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.